В. Гардиън: Европа се интересува все по-малко от Брекзита

Брекзитът е скучен - поне за Континента (английското име на Европа), пише британският в. "Гардиън".

Във вчерашната реч на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, определяща тона за новата политическа година, на британското излизане от Европейския съюз бе отреден кратък пасаж накрая. Дори в него той беше определен като момент на тъга и съжаление, но не и ужас, отбелязва вестникът.

Темата "Брекзит" отсъстваше изцяло от телевизионния дебат между германската канцлерка Ангела Меркел и основният й съперник Мартин Шулц, европейските медии също показват все по-малко интерес. На 12 септември онлайн страниците на четири водещи европейски вестника ("Франкфуртер алгемайне цайтунг", "Монд", "Паис" и "Кориере дела сера") са съдържали само пет статии за Брекзита, което показва, че шокът и уплахата изчезват. Сега вестниците в останалата част на ЕС споменават Брекзита, само за да дадат нови факти, или за да коментират очевидното объркване на британската страна. За сравнение, на същия ден в четири водещи британски медии ("Гардиън", "Дейли телеграф", "Таймс" и "Индипендънт") е имало общо 26 статии за Брекзита. Това е и основната тема за британската политическа класа от референдума насам.

Оказа се, не особено изненадващо, че Брекзитът има множество последствия и той стана най-важното британско решение в областта на икономиката, политиката и дипломацията, от присъединяването на Великобритания към общия пазар през 1973 година. Правителството на Тереза Мей, депутати и коментатори продължават да обсъждат множество опции. Но всички аргументи попадат под един общ знаменател: това са вътрешни политически спорове за позицията, която Лондон трябва да заеме при преговорите. Те пренебрегват позицията на ЕС и, дори няколко месеца след началото на преговорите, не отчитат кои варианти са наистина възможни.

Само преди година ЕС изглеждаше много по-нестабилен, отколкото в момента. Съществуваха реални опасения за съществуването му. Хората не обичат да го признават, но Брекзитът показва и неуспехите на ЕС, пише "Гардиън". Оставащите 27 страни-членки също искат да избегнат варианта, при който не се стига до споразумение и всички знаят, че Великобритания ще остане важна сила в Европа, близките и доверителни отношения с която ще бъдат от взаимен интерес. Макар че ЕС е далеч по-важен за британската търговия, отколкото Великобритания за ЕС, липсата на споразумение ще доведе до известна загуба на работни места на континента.

Въпреки това Лондон не трябва да разчита на безкрайно търпение от европейските си партньори. ЕС е базиран на закони и процедури, а не на джентълменски споразумения. Ако Великобритания реши в крайна сметка, че иска преходно споразумение, което прилича на членство в единния пазар, по модела на Норвегия, ще трябва да бъдат намерени обвързващи правни начини, по които това може да се приложи - дори да бъде убедена Норвегия да го позволи, може да бъде предизвикателство. Ако Великобритания някак си реши в крайна сметка да се откаже изцяло от Брекзита, също не трябва да очаква радостна реакция и лесно завръщане към статуквото. Прекалено много страни си спомнят, че Лондон не винаги е бил сговорчив партньор. Като минимум, Великобритания ще трябва да договори ново споразумение и със сигурност ще загуби отстъпките от вноските в бюджета на ЕС, с които се ползва в момента.

Ако Великобритания иска да постигне успех в Брекзита, трябва да се погледне в европейското огледало. Според мнозина в ЕС, Лондон е все по-погълнат от самия себе си, отбелязва британският вестник. Брекзитът не е достатъчно важен, за да отвлече вниманието на ЕС от възстановяването на Еврозоната и борбата с избягването на данъци от страна на многонационалните корпорации. Все още има много европейци, които искат да видят компромис, с който Великобритания става привилегирован партньор, но търпението се изчерпва и започва да преобладава становището, че Лондон трябва да бъде или "вътре" в ЕС, или "трета страна", по подобие на САЩ и дори Русия. Време е британската страна да реши какво иска от Брекзита и да започне да изгражда доверието и подкрепата, от които ще се нуждае, за да получи вниманието на ЕС, посочва "Гардиън".