Жителите на Симитли подкрепят източния вариант на трасе на АМ "Струма" през Кресненското д

Жителите на Симитли подкрепят източния вариант на трасе за преминаване на АМ "Струма" през Кресненското дефиле.

В подкрепа на проекта са се обявили и редица представители на екологични организации, които са поставили на първо място развитието на региона, живота и сигурността на жителите и пътуващите през дефилето.

Това е станало известно на днешното обществено обсъждане в града, където е бил представен Доклад за оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/ на инвестиционното предложение за обект: "Подобряване на трасето на лот 3.2 на АМ "Струма", съобщиха от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. С жителите на града и представители на неправителствени, бизнес и обществени организации са били коментирани петте варианта за преминаване на магистралата през дефилето, като са представени различните възможности. Мнението на проектантите и експертите, изготвили доклада по ОВОС, е че т. нар. "източен вариант" е най-компромисното решение за осъществяването на проекта по отношение на опазване на околната среда, сигурността и безопасността на жителите, както и от икономическа гледна точка.

При реализацията му ще бъдат въведени всички мерки, включително и допълнителни такива, които предпазват живота и движението на животинските видове. Набелязани са мерки за защита от шума на хората, както и пътни връзки, които да улеснят движението в посока Банско и София. Този вариант гарантира и чистотата на въздуха, тъй като трафикът се разделя в две платна. Източният вариант на трасе през Кресненското дефиле предвижда в посока София пътят да минава по ново трасе, а в посока Сандански да остане по стария път Е-79. Връзката между двете платна ще бъде осъществена чрез напречни връзки, като ще се използват съществуващите пътища и ще се изграждат нови пътни възли. Предвидени са общо 5 пътни възела. Ще бъде построена пътна връзка и със съществуващия път Е-79 в началото на обходния път на Кресна. На отсечката ще има и две големи площадки за търговия и отдих, които ще имат пряка връзка с Кресна. Те ще бъдат снабдени с електричество, водопроводна и канализационна мрежа, както и с пречиствателни станции за отпадни води.

На дискусията експертите са обяснили, че вариантът с изграждането на 15-километров тунел е неподходящ, тъй като районът около Кресна е най-сеизмично активният в България. Освен това, по първоначални оценки изграждането на съоръжението би струвало около 3 млрд. лв. Единодушно е било мнението, че наличието на радиоактивни елементи в скалите ще доведе до тежки екологични последици, защото за прокопаването на такъв тунел ще се изкара земна маса над 4 млн. куб. м, която не може да се използва за строителни цели и трябва да се депонира в специално депо, а строителството на такова би отнело най-малко четири години. Отделно от това, от замърсяване с радиоактивни елементи са заплашени подземните води и реките.