"Става въпрос за два различни мирогледа, за два различни свята. Но светът на хората, които уважават своята свобода, своята предприемчивост, своята деловитост, които искат да работя свободно – точно тези хора са двигателят на икономиката и на прогреса на всяка държава", заяви Петър Стоянов.
Той допълни, че Георги Марков, когато бяга от България пише великолепно есе – „Напуснах заради чувството за непоносимост”.
Според Стоянов мястото на Георги Марков, когато става въпрос за българската историческа памет, е много специално, защото той е написал най-талантливите и най-задълбочени текстове за комунизма, стигна в дълбочина, каза Петър Стоянов. "Той се занимаваше с психологията на комунизма, с механизмите, които ги движат и от тази гледна точка той беше може би най-ненавижданият човек от комунистическия режим в България.
"Талантливите му текстове се слушаха много по радио Свободна Европа. Беше приближен до личния кръг на Тодор Живков и те смятаха това, което прави, за истинско предателство от гледна точка на мафиотското кланово мислене – човек, който е допуснат до клана, а след това тръгва срещу него едва ли не, беше обявяван за предател. Но най-важната причина е, че дотогава се създаваше мит, че за разлика от лекомислените чехи, поляци, словаци, унгарци, чиито интелектуалци редовно критикуваха своя режим, пишеха писма срещу него, се смяташе, че българската интелигенция безропотно е строена зад комунистическата партия, начело с нейния ръководител Тодор Живков. Точно Георги Марков разби този мит".
"Той всъщност изми лицето на българската интелигенция. И сега все още има хора, които правят сериозни опити да го дискредитират, да го маргинализират. Това означава, че Георги Марков нанесе тежък удар на комунистическата система".