Правителството прие и ще представи в Народното събрание обобщен годишен доклад по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България. Целта на анализа е да подпомогне ефективното изпълнение на осъдителните решения на ЕСПЧ, особено в области, в които се наблюдава повторяемост на нарушенията, съобщиха от правителствената информационна служба.
Съгласно чл. 46 от Конвенцията за правата на човека държавите-членки имат международноправен ангажимент да изпълняват окончателните решения на ЕСПЧ, установяващи нарушения, както и тези, потвърждаващи постигнатите между страните приятелски споразумения.
Приемането на необходимите мерки за изпълнението на решенията се контролира от Комитета на министрите към Съвета на Европа. Държавите-членки имат договорно задължение да отстранят установените нарушения на Конвенцията, но разполагат с известна свобода на преценка по отношение на средствата за това. Делата, поставящи най-сериозни проблеми, са групирани и се гледат от Комитета на министрите в „процедура за засилено наблюдение”.
По данни на Секретариата на ЕСПЧ, през 2016 г. общият брой български решения на стадия на изпълнението е 290, от които 94 са прецеденти (решения, които поставят самостоятелен проблем по Конвенцията). Приключило е наблюдението на 31 решения, от които 14 прецеденти (2 в засилена и 12 в стандартна процедура) и 17 решения с повтарящи се нарушения (4 в засилена процедура и 13 в стандартна).
Докладът отбелязва позитивните промени в законодателството и практиката в резултат на осъдителните решения на ЕСПЧ, което е довело до прекратяване на наблюдението по значителен брой решения. На първо място се откроява приключването на наблюдението по изпълнението на делата от групата „Начова срещу България“, които засягат неоправдано или прекомерно използване на огнестрелно оръжие от полицейски служители. Наблюдението е снето след промените в Закона за МВР относно абсолютната необходимост при употреба на огнестрелнно оръжие от полицията, в Наказателния кодекс, както и в административната и съдебната практика след 2011 г.
След поредица изменения в ДОПК и ГПК е снето наблюдението и върху изпълнението на решенията от групата „Белев срещу България“, които се отнасят до привилегии на данъчната администрация за възстановяване на публичните вземания без процедурни гаранции срещу произволното им прилагане. Приети са разпоредби, гарантиращи правото на лишени от свобода да бъдат включени в обучителни програми в местата за лишаване от свобода, с което приключи наблюдението по делото „Вельо Велев срещу България“.
След промени в законодателството през 2009 г. националните съдилища вече разглеждат в по-кратки срокове жалби срещу заповеди за задържане с цел екстрадиция или експулсиране, поради което приключи наблюдението и по изпълнението на делото „Рахмани и Динева“. Най-сериозните проблеми, констатирани в осъдителните решения на ЕСПЧ, по които все още не са взети всички мерки за преодоляването им, са недостатъци на провежданите разследвания при случаите на смърт и нехуманно отношение, нарушенията на правото на живот и забраната за изтезания и нечовешко и унизително отношение; нарушение на правото на сдружаване поради откази на националните съдилища да регистрират „ОМО Илинден”, гарантиране на правата на чужди граждани при експулсирането им и др.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)