Уточнение за пренасянето на църквата от с. Беренде в НИМ

Искам да успокоя жителите на с. Беренде, че вместно старата църква може да бъде построена нова, т.е. селото ще има по-нов и по-достъпен храм.

Повод за тези редове е разгорялата се дискусия в социалните мрежи, относно преместването на църквата в с. Беренде в Националния исторически музей (НИМ). Много хора изказват съмнение, че не съществува технология, която позволява преместването в музея без да се увредят стонописите и задирията.

Макар че посочих примери с успешно преместване на паметници, значително по-големи, като например двата египетски храма от долината Абу Симбел в Египет, които са щели да бъдат залети от Асуанския язовир, но са били преместени по проект на ЮНЕСКО, хората продължават да се съмняват. Съществуват обаче технологии още от XIX век. Любопитно е да сезнае, че има огромен имперски музей, в който почти всички експонати са успешно пренесени сгради, посочват от НИМ.

Както е известно през втората половина на от XIX век голям музей със световни по значение паметници е белег на имперско величие на съществуващите тогава Велики сили. Техните емисари, разузнавачи и научни работници обират всичко, което може да се задигне, останало от Древен Египет, Рим и Гърция. По този начин са комплектувани до голяма степен Ермитажът, Британският музей и Лувъра. Нещо повече. Великите сили винаги в мирните договори са включвали клаузи за паметници, които да предаде победената държава. Така след египетската експедиция на Наполеон в края на от XVIII век, в мирния договор от 1799 г. на Франция трябвало да се прададат всички египетски проучени паметници, включително и триезичният надпис на „Розетския камък“, разчетен от Жан Франсоа Шамполион. Той сега не е в Лувъра, а в Британския музей.

Когато през 1871 г. „железният” канцлер Ото фон Бисмарк успява да обедини десетките германски държави в голяма могъща империя, Германия няма такъв музей. Освен това е закъсняла в разграбването на Египет, Гърция и България и други препълнени с паметници територии. Но германците не се отчайват и създават план „Пергамон Музеум”. В него те предвиждат, като имат предвид добрите отношения с Османската империя и съгласието на османския султан, да им бъдат предадени редица сгради. Музеят е бил планиран предварително така, че големината на залите да бъде съобразена с обема на сградите, които ще бъдат пренесени. И германците осъществяват проекта. Музеят е наречен Пергамски, защото взима името на най-добре запазения древногръцки Пергамски олгар от Източна Турция.

От Близкия Изток тук постъпват вратите на Вавилон, както други сгради, като византийски църкви. Нито една от тези сгради не е повредена, а са пренасени и монтирани на новото си място. Така че е смешно да се мисли, че България няма възможност да пренесе една църквица с размер 4 на 5 метра. Съществуват такива технологии.