10 000 лв. обезщетение за измъчване, побой, 2 изнасилвания и 18 г. забавено правосъдие

10 000 лв. обезщетение предлага Министерството на правосъдието на семейство, преживяло брутален грабеж с изнасилване на 2-те му невръстни дъщери преди близо 20 г.

Историята на Марина и Веско Анчови от софийското с. Чепинци, за която първи през 2012 г. разказа тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов, поразява не само с жестокостта на насилниците, но и с мудността и безхаберието на съда и разследващите, пише "24 часа".

Обезщетението на Министерството на правосъдието е максималното, съобразено с практиката на Европейския съд за правата на човека по сходни дела. То идва, след като случаят “Анчови” стигна и до Инспектората на Висшия съдебен съвет. Той проверява движението на делата и търси причините за забавянето им. Делото за грабежа в Чепинци е тъпичен пример за бавно правосъдие.

Престъплението срещу Анчови е извършено на 31 януари 1998 г. 18 години, 2 месеца и 18 дни обаче и продължава разследването и делото за грабежа на 90 150 лв. от дома на семейството, съпътстван с нечовешки гаври спрямо съпрузите. Те са връзвани, измъчвани, ръгани с нож, ритани и удряни с юмруци.
Анчови обаче преживяват и най-големия ужас за едни родители - 2-те им дъщери, на 16 и 11 г., са изнасилени почти пред очите им от закоравелия грабител и изнасилвач Ивайло Рангелов-Джинката. Близо 20 г. обаче безрезултатно чакат справедливост.

Едва на 18 април 2016 г. ВКС излиза с присъда и наказва бандитите с по 10 г. лишаване от свобода. В затвора обаче попадат само двама от нападателите - 46-годишният Борис Маринов и Димчо Димов-Полицая, на 44 г. Останалите осъдени - Петър Стоянов (39 г.), Цветко Ненов, на 42 г., Димитър Николов-Бомбата, на 48 г., и Божидар Методиев, на 52 г., са обявени за издирване. Те също отнасят по 10 г. затвор. Седмият - Ивайло Рангелов-Джинката, е застрелян на 11 май 2005 г. в столичния кв. “Люлин”.

След присъдата на ВКС Марина Анчова подава заявление в Инспектората на ВСС на 20 октомври 2016 г. В него изтерзаната жена казва, че е нарушено правото ѝ на решаване на делото в разумен срок и прави искане за 10 000 лв. обезщетение.

На 3 юли т.г. съдебните инспектори излизат със заключение. То е, че “по вина на Столичната следствена служба, Софийската градска прокуратура, Софийския градски съд, Софийския военен съд и Военноапелативния съд - София, се е стигнало до прекалената продължителност и нарушаването на правото на Анчови за разглеждане и решаване на делото в разумен срок”.

“Семейството следва да бъде третирано като жертва на забавено правосъдие”, е заключението на инспектората.

Един инспектор и двама експерти проверяват случая. В изводите си те изброяват причините, довели до забавянето.

По време на разследването се сменили шестима следователи и шестима прокурори от Софийската градска прокуратура. Делото е връщано 6 пъти на разследващите, “като в по-голямата си част постановленията са немотивирани, не съдържат конкретни указания или повтарят вече дадени, не са изготвени в 30-дневен срок”, казват инспекторите. Според тях разследването не е провеждано ритмично и пълно. Има и два периода, през които нищо не е правено - от 28 февруари до 31 май 2000 г. - 3 месеца и 3 дни, и от 27 февруари до 19 юни 2003 г. - 3 месеца и 23 дни.

Проверката показва, че още по време на разследването е било ясно, че един от нападателите - Димчо Димов, по времето, когато е участвал в грабежа, е бил на работа в полицията. Този факт обаче е неглижиран и не са събрани доказателства. Анонимен свидетел, разпитан на 14 март 2001 г., първи съобщава, че Димов е бил полицай. Тогавашният следовател го записва в постановление, наблюдаващият прокурор също го отбелязва - и дотам. По-късно това ще се окаже основен проблем, заради който след 19 заседания в Софийския градски съд делото е прекратено и пратено във военната прокуратура.

Делото попада в Софийския градски съд на 9 септември 2003 г. и е разпределено на съдия Даниела Атанасова. Първото заседание е трябвало да се проведе на 11 декември 2003 г., но поради заболяване на съдийката е отложено за 12 февруари 2004 г.

“За съдия-докладчик е определена Мирослава Тодорова. По делото няма приложено разпореждане, с което то е преразпределено на друг докладчик”, пише инспекторатът.

Мирослава Тодорова насрочва първото заседание за 12 февруари 2004 г., но ход не е даден, защото Джинката се оказва болен. Следващото, на 19 март 2004 г., отново се проваля, защото Джинката попада в ареста по друго дело. Фалстарт претърпява и третото заседание на 29 април 2004 г.

Тогава отново не е даден ход, защото същият подсъдим няма адвокат.

И така съдия Мирослава Тодорова провежда общо 19 заседания, като последното е на 15 септември 2006 г. На 12 от тях ход не е даден, като отлагането е основно заради отсъствие на подсъдими или защитниците им.

“Съдията по делото не е направила необходимото за дисциплинирането им и не е поискала доказателства за причините за неявяването им, довели до отлагането”, пише инспекторатът.

На проверяващите не убягва фактът, че още през 2001 г. е станало ясно, че Димов е бил полицай по време на грабежа. “Съдията обаче забавя събирането на доказателства, свързани със служебното положение на Димов към момента на грабежа”, е становището на инспектората.

Едва на 7 януари 2006 г. съдът иска справка от МВР. “Въпреки че служебната бележка е получена на 19 януари, се провеждат още 3 заседания и едва на 15 септември 2006 г. делото е прекратено и е пратено във военната прокуратура”, установява проверката на инспектората.

Ситуацията в Софийския военен съд не е по-различна. Там се провеждат 20 съдебни заседания - от 20 февруари 2008 г. до 7 март 2012 г. 12 пъти ход не е даван отново поради неявяване на подсъдимите и техните защитници. Съдията подп. Ванко Ангелов също като колежката си Тодорова “не прави нищо, за да ги дисциплинира, не е поискал и доказателства защо отсъстват”. Военните съдии оправдават нападателите през 2012 г. Всъщност делото изведнъж се забързва, след като тогавашният вътрешен министър Цветанов разказа за случая. Но за кратко, после забавянето продължава. Заради военно-апелитивния съд делото се забавя с още около 2 години и 6 месеца. То им е връщано 2 пъти от ВКС заради процесуални нарушения. Военните съдии не изпълняват указанията на върховните магистрати, което налага ВКС отново да разпитва свидетели и да назначава експертизи.

“Бездействието на разследващите органи, на наблюдаващия прокурор, на съдията докладчик от Софийския градски съд е довело до увеличаване на делото с 6 години и 6 месеца”, е изводът на инспектората. Заключението му, че действително става въпрос за драстично забавяне, е изпратено на правосъдния министър Цецка Цачева.

На 1 август зам.-министърът на правосъдието проф. Николай Проданов праща писмо до Марина Анчова, че заявлението ѝ е разгледано и инспекторатът е заключил, че в случая е нарушено правото за разглеждане на делото в разумен срок. Зам.-министърът предлага споразумение и определя обезщетение от 10 000 лв., съобразено с практиката на съда в Страсбург. Семейство Анчови има един месец да реши дали да приеме предложението.

Седмината въоръжени и маскирани мъже нахлули в дома на семейство Анчови в софийското с. Чепинци малко преди 19 ч на 31 януари 1998 г.

По това време в къщата били само Веско Анчов и по-голямата му дъщеря, тогава на 16 г. Двамата гледали телевизия в кухнята.

Първи в дома влетели Цветко Ненов и Петър Стоянов, който бил облечен с черно яке и черна блуза, с маска на главата. Двамата отворили вратата с ритник. Зад тях вървял Ивайло Рангелов-Джинката с нахлупена бейзболна шапка. Следвали го Борис Маринов, Божидар Методиев, Димитър Николов, Димчо Димов.

Стоянов халосал Анчов и му заповядал да легне на пода, крещейки, че извършват обир.

В първия момент Анчов помислил, че това е шега, и не се подчинил. Стоянов и Ненов обаче го съборили на земята. Налагали го с ритници и крошета по цялото тяло, най-вече по главата.

През цялото време нападателите крещели: “Къде са парите?” - А той им отвръщал: “Кои пари?”

Докато го удряли, бандитите го ръгали с нож в седалището. През това време 16-годишната дъщеря на Анчов лежала на пейка до кухненската маса, но щом погледнела встрани, била удряно през лицето. После нападателите ѝ наредили да легне по очи на пода.

Трима от тях замъкнали Анчов към мазето на къщата, като по пътя го заплашвали, че ще изнасилят дъщеря му.

В мазето Методиев халосал Анчов с пълен с компот буркан по главата и той загубил съзнание. Когато се свестил, разбрал, че вратата е заключена.

Борис Маринов и още един от нападателите отвели 16-годишното момиче в стаята на дядо му, който същата вечер бил извън дома, става ясно от мотивите към присъдата на ВКС. През цялото време те питали къде са парите на семейството.

Един от мъжете изнасилил момичето, затискайки главата му с част от дюшека. После мобилният му телефон извънява и той излязъл от стаята. Влязъл друг, който завързал ръцете и краката на девойката с дръжки от чанта и я заключил в стаята.

В този момент от пазар се върнали Марина, жената на Анчов, и по-малката им дъщеря, на 11 г.

Направило им впечатление, че вратата на гаража е открехната, но добре помнели, че на тръгване я заключили. Паркирали семейния автомобил пред гаража и влезли в антрето на къщата. Там майка и дъщеря били посрещнати от трима мъже, единият от тях с маска и пистолет, а другият - с нахлупена до очите бейзболна шапка.

Един от нападателите хванал Анчова с едната ръка през шията, а с другата стискал 2-те ѝ ръце зад гърба. Така я отвел до спалнята, която била на втория етаж. Въпреки че в помещението било тъмно, жената забелязала, че е разхвърляно. Всички чекмеджета на гардероба били отворени.

Нападателят ѝ наредил да легне на леглото по очи и да не мърда и излязъл. Появил се Димчо Полицая, който започнал да я пита къде са парите, наркотиците и оръжието. Жената отвърнала, че дрога и оръжие нямат, а парите сигурно са ги намерили. Анчова помолила да не я удрят, но Димов отвърнал, че и на него не му е приятно случващото се, но “са на служба”.

В стаята влязъл и Борис Маринов, който заплашил жената с изнасилване, ако не каже къде са парите. Свалил от нея накитите ѝ - златен синджир, гривна и два пръстена. Отказал се от обеците, защото махането им го затруднило.

В стаята нахлул още един мъж, който попитал какво да правят с момичетата:

“Изнасилете ги”, наредил Маринов.

Анчова се молела да не закачат децата ѝ. Завързали ѝ ръцете с булчински воал и я оставили сама.

През това време 11-годишното дете било вкарано в стаята на дядо му, където била сестра му. Тогава там се появил и Джинката, който завлякъл момичето в детската стая на горния етаж.

Наредил му да загаси лампата, но и не спирал да пита къде са парите. Накарал детето да седне на фотьойла и го изнасилил. Димчо Полицая обаче влязъл, запалил лампата и момиченцето видяло насилника - мургав, с леко набола брада.

Минути по-късно в къщата утихнало. През това време Анчов успял да избяга от прозореца на мазето, отишъл при съседи и извикал полиция.

16-годишната му дъщеря била в стаята на дядо си. В един момент тя освободила завързаните си крака и ръце и се обадила в полицията. При нея дошла и малката ѝ сестра. Двете намерили майка си заключена в котелното помещение на мазето и започнали да търсят бащата. Пристигнала следствена група. След огледа е заведено дело срещу неизвестен извършител.

Адвокатът на Анчови: Обезщетението не компенсира усещането за липса на справедливост

Нито едно обезщетение не може да компенсира усещането за липса на справедливост, коментира адвокат Снежана Стефанова, която представлява семейство Анчови. Тя подчерта, че близо 20 години от живота на нейните клиенти са минали в очакване на присъди за извършителите на престъплението.

Този дълъг период е особено травмиращ за пострадалите, добави адвокат Стефанова. По нейна информация семейство Анчови са склонни да сключат споразумение с правосъдното министерство. Сумата обаче била крайно недостатъчна да компенсира семейството за преживяното. Друг проблем, който често се появявал при прекалено продължителните съдебни процеси, е, че изтича давността за част от престъпленията, добави адвокатката.