Проф. Любомир Стойков: Прекалената фамилиарност в политическото общуване застрашава репутацията

*Веселин Митев - фотограф на снимката на проф. Любомир Стойков

По материала работиха Нора Виткова и Галя Георгиева

Как ще коментирате стила на двете дами (какво е характерно за Брижит Макрон и какво за Десислава Радева)?
Стилът на съпругите на френския и на българския президент по време на срещата им в Евксиноград бе като цяло адекватен на събитието, повода, мястото и сезона. Не може да се очаква от тях свръхофициално и церемониално облекло за една разходка в Ботаническата градина и двореца на румънската кралица в Балчик, и за непланирани срещи с черноморски туристи. И двете дами бяха заложили на световни и разпознаваеми дизайнерски марки, респ. Брижит Макрон на тъмносиня рокля на „Луи Вюитон“ с дизайнер Никола Геские (първата дама на Франция по правило се облича от прочутия луксозен бранд), а Десислава Радева на бледосиня рокля на известната италианска модна къща „Долче и Габана“. Общото в облеклото между двете беше изчистената линия на тоалетите им, които бяха без ръкави. Роклята на г-жа Макрон, решена в А-силует, беше с апликация (волани) от мъниста в гръдната област, а роклята на г-жа Радева – украсена с големи светли копчета - симетрично от двете страни, както и на раменете. По дължини тоалетите също си приличаха – и на двете по няколко пръста над коленете. Разликата освен в цветовете на роклите, бе и в обувките на двете дами. Брижит Макрон с черни остри затворени обувки с висок тънък ток, а Десислава Радева със светли (близки до телесния цвят) обувки с отвори за пръстите отпред и открита пета отзад. Стилът на френската гостенка бе една идея по-официален, но и двете президентски съпруги изглеждаха добре. Забележката ми към външността на г-жа Макрон е за късата рокля – за мен тя е не съвсем подходяща с оглед на възраст и позиция, въпреки, че някои специалисти и коментатори смятат, че съпругата на френския президент открай време предпочита неконвенционалния и леко предизвикателен стил, който може да си позволи заради перфектната фигура и хубавите крака. Забележката ми към външността на г-жа Радева е донякъде свързана с големите копчета и доста вталения силует на роклята. Затова че тя бе с отворени обувки и без чорапи също може да се спори. Но всичко това са по-скоро естетически дреболии, отколкото сериозни препоръки. Да не пропусна и стилната, и естествена прическа на нашата първа дама. Като цяло и двете изглеждаха съвсем нормално и стилно...

Спазен ли беше протоколът и бяха ли допуснати гафове?
Въпросът „Спазен ли беше протоколът?“ за подобни визити на най-високо ниво вече доста е банализиран и сякаш излишен, тъй като традициите и правилата в политическата комуникация все по-често и все по-драстично се нарушават. Освен това, къде е този протокол? Чели ли са го нашите политически лидери? И ако са го чели, защо не го спазват? А може би са го чели така, както дяволът чете евангелието?...В конкретния случай регионалните, сезонни и климатични обстоятелства също казаха своята дума и предразположиха българските домакини към по-разкрепостено и свойско държане...
Но да минем към т.нар. „гафове“. Публичното поведение на българския министър-председател едва ли е изненадало някого, тъй като г-н Борисов открай време в такива случаи прилага чувството си за хумор, словесен изказ и шеги, които не се вписват във формалните дипломатически протоколи. И фамилиарното му държане с френския президент Еманюел Макрон (прегръдки, целувки, хващане през раменете), и разпространяваната като виц негова фраза „парле ву франсе“, казана в знак на демонстрация колко е начетена българската делегация, в която едва ли не всеки знае френски, и лексиката му в личния (но разпространен от профила му във Фейсбук) разговор с френския президент, проведен на елементарно и твърде всекидневно ниво, затвърждават познатия публичен образ на премиера. Един имидж, който не е в синхрон с обичайните стандарти на политическото поведение и на политическата комуникация и неведнъж е сравняван с този на бившия италиански министър-председател Силвио Берлускони. Като цяло бих окачествил този стил като побългарена версия на световното явление „политейнмънт“ (от неологизма politainment, т.е. обединяване и миксиране на политика и развлечение). Често пъти политикът, който на пръв поглед прави постоянно гафове, не се държи подобаващо и нарушава скучния протокол, се харесва повече от обикновените хора, които се забавляват и му симпатизират. Отделен е въпросът как и доколко така се профанира политиката, как и доколко така се отвлича вниманието от сериозните неща в нея. Не само на г-н Борисов и на г-н Радев, но и въобще на нашите политици бих казал: „Господа, по-внимателно с мъжките целувки на официални политически събития! Не забравяйте, че прекалената фамилиарност във външно-политическите срещи е нож с две остриета и така или иначе носи риск за репутацията – както на държавата, така и на главните политически институции...“. Соццелувките „уста в уста“ на Леонид Брежнев и Ерих Хонекер, например, продължават да бъдат връх в тази кичозна и карикатурна форма на политическа вярност, обич и преданост.
Коментари имаше и относно това защо президентът Радев целунал два пъти Бриджит Макрон, а френският президент само се ръкувал и с галантен поклон имитирал целуване на ръка на Десислава Радева. Защо, защо? Така са го почувствали, така са го направили...Сигурен съм, че не е по предписание...Публиката е в правото си да усети и прецени кой маниер е по-коректен. Дори – ако искате – това е и въпрос на междукултурна комуникация, на език на тялото...Българската култура по правило и традиция предполага по-голяма близост, по-къса дистанция, по-демонстративна сърдечност...Не може да насърчим и външният ни министър (заедно с това и зам.-министър председател) Екатерина Захариева, която беше с прекалено всекидневен и пъстър тоалет на летището при посрещането на Макрон и правеше снимки с личния си телефон, тъй като това е в разрез с реда и нормите по време на посрещането на чужд държавен глава, а и въобще по време на протоколни събития. Освен това тя не е случайна туристка или фенка на знаменитост, а отговорно политическо лице...В същото време едно по-либерално мислене е в състояние да обясни някои чисто човешки спонтанни постъпки в такива ситуации, но все пак това не е редно, не е прието.

Научи ли се българският политически елит да спазва политическия дрескод? Какви са вашите наблюдения през годините?
Избягвам обобщенията и не мога да ви отговоря нито утвърдително, нито отрицателно...Но, все пак, не мога да отрека, че все по-голяма част от съвременните български политици отдават подобаващо значение на облеклото и на външността си, стремят се към адекватен и успешен стил на обличане и държане, дори прибягват до съветите и услугите на специалистите. Съвсем скоро наш депутат се обърна към мен за консултация за дрес кода си – предстоеше му участие в прием в посолството на чужда държава по случай нейния национален празник. Първото, което направих, беше да го поздравя, че мисли за своя стил, че съзнава, че адекватният дрес код е знак на уважение и висока политическа култура, че не се притеснява, след като е неуверен, да потърси съветите на експерта. Чрез облеклото и поведението си, политиците изпращат послания, които често пъти проникват много по-дълбоко и трайно в съзнанието и паметта на хората, отколкото думите, особено онези думи, които са загубили смисъл поради фалш, демагогия и неискреност. Политическият дрес код трябва да вдъхва доверие, без обаче да демонстрира прекален лукс и да издава самодоволно перчене.

По време на официалното посещение на френския президент Еманюел Макрон в Евксиноград първите дами на Франция и България бяха стилни, нормално облечени, смята медийния и моден експерт, и имидж консултант проф. Любомир Стойков. Забележките му към външността им са минимални. Професорът обяснява побългарената версия на т.нар. „политейнмънт“ и е категоричен, че прекалената фамилиарност във външно-политическите срещи е нож с две остриета и носи риск за репутацията – както на държавата, така и на главните политически институции. Дрес кодът в политическата комуникация трябва да вдъхва доверие и да не злоупотребява с лукса.