"Ще го купим ли най-накрая този нов шведски "Грипен"? Не-е-е, дайте да купим тези утвърдени американски F-16, цяло десетилетие ги оглеждаме! Тихо, тихо, хората и "Еврофайтър" ни предлагат - вижте! Абе, я направо да ремонтираме нашите МиГ-29 и да не се занимаваме с глупости!" - Вероятно по този нездрав начин започват да текат мислите на човек, ако се заслуша в политическите изказвания по темата "Нов изтребител" през последните месеци. Луда работа.
Причината?
Да сте чули нещо за тази процедура?
За тази цел нашето ПВО има ракети. Предимно много стари ракети.
Останалите ни зенитни комплекси са "Куб", "Оса" и "Стрела" - все с малък обсег и не особено съвременни. Ново – не очаквайте скоро, няма никакви официални коментари по темата.
Картинката не е никак радостна - така се налага да се пази българското небе.
Апостол ЯНЕВ
Ако обаче оставим настрана словесните престрелки между "Дондуков" 1 и 2, партийните лидери, експертите и "експертите", цялата епопея с модернизацията на родните въздушни сили е един водевил. Скъпичък водевил - за някъде около милиард лева.Да, трябва ни нов многоцелеви боен самолет, но изказвания тип "Без модернизация е застрашен въздушният ни суверенитет" са малко смешни. Защото и да купим изтребители, нашето небе пак ще е защитено с врата в полето.
Два поне толкова важни аспекта от развитието на противовъздушната отбрана (ПВО) на България са оставени на толкова заден план, че все едно не съществуват. Всъщност, на книга единият наистина не съществува... Нашето ПВО не е точно сляпо, но все повече заприличва на баба, на която са й правени по две операции на всяко око и носи очила, през които внуците й не виждат нищо.
Радарите ни са все от съветско време, като основният модел е на въоръжение поне от началото на 80-те. От публикации на сп."Криле" и в. "Българска армия" става ясно, че системите П-37 (разработени през 60-те) са модернизирани един път през 90-те и още един път в началото на новия век. "Животът" им тогава е удължен с още 25 години, тоест скоро трябва да се запътват към музея - ако приемем, че настоящият мраз в отношенията между Русия и Запада не ги е оставил без части. Те вече доста трудно могат да се сравняват с по-съвременните радари, когато става дума за откриване и следене на цели, устойчивост на смущения и възможност за предаване на информация в реално време. Последното е от ключово значение за ефективното използване на изтребители от ново поколение. Вероятно експертите във военното министерство са си дали сметка за това и в голямата модернизационна програма действително има перо за закупуване на 4 до 6 нови 3D радара.
Вече повече от година се говори само за три големи военни проекта - споменатите вече изтребители, новата бойна машина на пехотата и строежа на кораби за флота. Наистина, радарите струват по-малко пари (около 50 млн лв.) и вероятно политико-експертният интерес към комисионните от бъдещата покупка е по-нисък, но това означава ли, че радарите ни трябва да остават в "шеста глуха"? Явно.
И, все пак, за тях поне има изразено намерение нещо някога да се промени към по-добро. Ситуацията със зенитните ракети, които пазят небето ни, е още по-лоша. С риск да прозвучи обидно за качествата на българските пилоти, 8 модерни изтребителя няма как да защитят ефективно въздушното пространство на България. Да "покрият" един или два стратегически обекта - може би да, но не и да отбият атака по целия "фронт".
Основен комплекс е съветският С-125 "Печора" от времето на Виетнамската война преди половин век. Действително, сърбите свалиха с него американски "Стелт" през 1999 г., но и за тях е ясно, че това е по-скоро късмет. От много години има ефективни начини системата за насочване на ракетите да бъде "забита" със смущения, а и целият комплекс реално е стационарен - нужни са часове, за да се премести на друга позиция, а през това време той не е нищо повече от мишена за врага. Варианти за някаква модернизация предлагат Полша, Беларус и руският производител. Нито един от тях обаче не е известно да е разглеждан от нашите военни, а последните два вероятно и няма как да бъдат разгледани.
София се пази от не по-новите комплекси С-200 "Вега". Отново стационарни и предназначени да свалят високо летящи слабо маневрени цели на голямо разстояние (300 км). Скъп спомен от времето, когато е изглеждало възможно врагът да долети със стратегически бомбардировач над теб и да ти пусне атомна бомба.
Малко по-различен е случаят с най-модерните ни ракети С-300. Доставени в края на социализма, те са в определена степен като изтребителите МиГ - относително съвременна платформа, но доста стара модификация. Освен това установките са малко на брой и е секретно къде са. Вероятно пазят столицата, атомната електроцентрала и "Нефтохим".
Прекрасно би било, ако единственият проблем беше, че нямаме съвременен боен самолет. Уви, както често се случва с нашите въоръжени сили, нищо не е твърде съвременно. Затова и трябва да се мислят цялостни решения, а не да "пазаруваме на парче". Колкото и да е хубав тоя или оня изтребител.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)