Приключиха разкопките на уникална сграда в крепостта „Балък дере” (снимки)

Снимка:НИМ

Снимка:НИМ

Археологически екип на Националния исторически музей (НИМ) приключи разкопките - сезон 2017 г. на късноантичната и средновековна крепост в местността „Балък дере”, до Ивайловградското село Хухла, известна в региона още и под името "Родостица". Екипът се ръководи от гл.уредник Ивайло Кънев и уредникът от НИМ Маргарита Попова.

Какви функции е изпълнявала и на кого е принадлежала представителната сграда засега остава неизвестно. Фактите сочат, че тя е построена в началото наVI в. и е унищожена от славяни и авари през първата половина на VII в. През ХI-XII в. император Алексий Комнин преустройва само залата на сградата и я използва като база във войната с норманите. Проучванията ще продължат с финансовите ресурси на Националния исторически музей и пълната подкрепа на община Ивайловград до цялостното разкриване на този неповторим и без аналог паметник на културата. След това ще се предприемат мерки за неговото подобаващо експониране и социализиране.

Най-значимото откритие бе направено през 2014 г., когато археолозите се натъкнаха на колективна монетна находка от билонови (сплав от злато и сребро) монети на византийския император Алексий Комнин (1081- 1118 г.). При археологическите разкопки бяха открити още мраморни колони, части от мраморна облицовка, предмети на бита, коланни апликации, множество монети, фрагменти вероятно от църковна утвар - общо около 400бр. експоната (само от сградата), които могат да се видят във витрините на НИМ-гр. София и в Общинския исторически музей - Ивайловград.

Тази година продължи проучването на сграда, открита през 2013 г. Още в началото на разкопките се установи, че археолозите са попаднали на уникална по своите размери сграда, чиито помещения имат широчина на зидовете 0,9 м и са съхранени във височина до 2,40м, измазани от вътре с фин бял хоросан и са застлани с добре обработени плочи. На юг от сградата се очертава „голям двор” с широчина 15м, който подобно на помещенията е засталан с плочник. Важни за проучванията се оказаха резултатите от археологическите сезони 2016 г.-2017г., които установиха, че „големият двор” всъщност не е двор, а голяма зала и е част от важна представителна сграда, която е претърпяла няколко реконструкции. Окончателните размери на целия комплекс все още се доизясняват, защото не е разкрита цялата дължина на сградата. До този момент има проучени 35м. от нея и 15м. в широчина.