Температурата във вагона буквално беше като в сауна, а хората бяха принудени с подръчни материали да си правят “ветрила”, които при близо 40 градуса по Целзий не помагаха.
Факт е, че сауната във влаковете не е от вчера. Множество са сигналите за неработещи климатици и то в най-голямата жега.
“Понеже не беше видял железница през живота си, въображението му я рисуваше като един чудовищен крилат змей, който пуща пламък из устата си, бучи и реве, фучи с невъобразима сила и бързина из планината, разгласявайки силата, славата и напредъка на свободна България.”
Този романтичен откъс е от разказа на Иван Вазов “Дядо Йоцо гледа”, публикуван през 1901 година.
Един век по-късно пътуването с БДЖ е всичко друго, но не й романтично, въпреки че е доста интересно преживяване.
Мястото е гара Бов - недалеч от Вазовата пътека, където вдъхновен от гледките, писалетял е написал един от най-големите си шедьоври.
Часът е 3:15 часа, неделя 6-ти август, лето 2017 година. Повтарям 2017 година! ( Влакът закъснява с 20 минути!)
В един от най-горещите дни това лято, за което свидетелстваха и предварителните прогнози, във вагоните на влака Мездра - София климатикът не беше пуснат.
Точно така! Просто не беше пуснат, защото след като попитахме кондукторката, разбрахме че работи - поне в нашия вагон.
Влакът обаче е стоял 3 часа на гара Мездра, затова служителите преценили, че няма смисъл да го пускат, тъй като няма да охлади машината.
Защо обаче климатикът не е бил пуснат предварително, докато влакът е стоял на гарата, можем само да гадаем...
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)