Много жени, около 99% след като родят изпадат в т.нар. постродилна депресия, някои в по-тежка форма, но повечето в лека. Има един спад в настроението, едно объркване, защото жената след като роди за нея настъпва голяма промяна. Промяна има и в семейството – от двама стават трима. Това обясни пред Novini.bg психотерапевтът Мария Чомарова от фондация „Анимус“.
Майка в стрес
Първата една година в живота на човек е най-важна.
Казусът с Мария от Габра
Липса на човечност
Да се научим да искаме помощ
По материала работиха Мая Йорданова и Галя Георгиева.
Обикновено майката се сдвоява с бебето, бащата остава встрани, намесва се баба. Това е криза и е от голямо значение вътрешната криза на майката да бъде подкрепена от външната среда, за да могат да се адаптират нещата, да тръгнат добре. Забелязали сме, че много голям процент от домашно насилие започва или когато жената забременее или когато детето се роди. В даден момент много майки имат трудност да се свържат с децата си и това не ги прави лоши майки, а жени с емоции, които имат нужда от помощ. Един човек изпитва противоречиви чувства към децата си, но светът не е черно-бял. Хората си дават сметка за своите чувства и нещата вървят добре. Всички криво-ляво се справяме.
Бебетата много лесно предават емоциите на майките си. Когато те изпаднат в стрес, а те лесно изпадат, защото нямат психичен апарат и приемат всяко дразнение или от телесна болка или от външна среда като нападение и като се разпищят директно влияят на съзнанието на майката. Ако една майка е самотна, тревожна, болна, отчаяна, няма никаква помощ и подкрепа трудно ще се справи с този натиск да удържа напрежението на бебето. Това е така в цял свят. Поради това е създадена една услуга, която се казва звено „Майка и бебе“. В страната има на много места такива услуги. С тази услуга в София миналата година сме помогнали на 45 майки и техните бебета да се развие тяхната връзка и тяхното бъдеще по добър начин. Понякога връзката я няма. Звеното е направено именно бременни майки, които са непълнолетни, които са намерени на улицата или в родилния дом, които се колебаят дали да оставят детето или не, които са попаднали вече в обсега на социалните служби, се насочват при нас. Те имат право да седят до 2 години при нас. Имат самостоятелна стая, самостоятелна кухня и баня, имат добри условия, 24-часов социален работник на тяхно разположение. Те могат заедно с нас да планират и да устроят живота си. Тогава става ясно имат ли родителски капацитет, който да се повиши и ако няма такъв и това бебе е дошло ненавреме в живота на едно момиче или една жена, ако тя действително не може да се грижи за него, тогава по реда определен от закона, детето отива за осиновяване. Идеята е бебетата никога да не остават или под грижите на случайни или много хора. Ако има заместваща грижа – тя да е една, защото най-увреждащо в живота на човека е хаоса. В живота на едно бебе, което лесно се разтревожва хаосът води до непоправими травми.
За една година ние развиваме психичен апарат, започваме да се усмихваме, да разбираме, да изразяваме емоции, произнасяме първите си думи и ставаме подвижни – изправяме се, започваме да лазим, започваме да се храним с твърда храна. Промени, които по-бурно е развитието в юношеството, но е неповторима първата година. Да се раздели майка от бебе през нея означава да се прецени, че майката е опасна за живота на бебето и то опасна, защото има психотична продукция, има мисли за самоубийство и т.н. Ако майката просто е отчаяна поради липса на подкрепа, но е направила по някакъв наивен и неподходящ начин да се погрижи за бебето си, тогава не би следвало да се разделя. Би следвало да отиде в услуга, където да я подкрепят и да се види какво би могло да се случи с бебето и с жената най-добро и за двете страни. Дали да се подкрепят да са заедно или да се подкрепи майката да изстрада раздялата си, защото това е много тежко решение за всяка жена.
В случая на Мария, която изостави бебето си, а след това си го поиска обратно, но институциите не й го връщат, това не е добро решение, според аналитикът. Наказателната мярка е спрямо бебето, което е имало нещастието майка му да се погрижи по такъв неадекватен начин за него, но в случая всички негативи и наказания се стоварват на плещите на едно 4-месечно бебе. Това е несправедливо и не го подкрепям. Бебето не може да е добре, защото в момента е разделено от майка си. То ще има една криза, ще остане временно при тези хора, после не знам къде ще отиде, после ще се преценява и оценява капацитетът на майката. Майката има нужда от някой, с който да обсъжда какви са вариантите и какво може да се направи. Държавата е предприела необходимите мерки по закон. Обществото ни не работи в синхрон. Аз съм съгласна с мнението на много хора, че жената е имала съседи, излязла е от болница и ако е болна един лекар преди всичко трябва да е хуманист. Ако той вижда една жена, която е с дете, би следвало да я попитат: „Добре ли си? Оттук нататък накъде?“
Може би проблемът ни е, че всеки се е вторачил в себе си и законът, може би се спазва, но човечността не. Ако един човек е оставен без подкрепа и грижи няма как да не се повтори една и съща ситуация и един и същ проблем. Би следвало тази жена да се мотивира и да се насочи към ресурсите, които има държавата, като звено „Майка и бебе“ и др. Освен това има и баща. Подсъдими са и двамата. Изоставянето на дете е акт на отчаяние, а не престъпление. Понякога човек в отчаянието си е импулсивен, вижда реалността по различен начин. Понякога човек възприема ситуацията като по-опасна отколкото е. Не мисля, че тук се касае за някаква зла умисъл. Съвсем друга е картината на малтретиращите родители. Тук става въпрос за отчаяние и за трагедия. Следствена или не тя има право на всички услуги, като звено „Майка и бебе“, уточни експертът.
Тази агресия, която виждаме в обществото, тя идва от семейството. При нас идват млади майки от центрове за настаняване, от институции. Това са момичета, за които не са се погрижили и са попаднали в тежка ситуация. Има и по-големи майки, които си искат бебетата, искат да поправят собствения си живот чрез това бебе и да му осигурят майка, ако те са нямали.
Най-важно е, ако човек се чувства отчаян да поиска помощ, независимо в каква ситуация е. Помощ винаги може да се намери, нищо че изглеждаме отчуждени и фокусирани в собствените си проблеми. Нищо, че държавата понякога и институциите изглеждат така сякаш враждебни и не насочени към хората, все пак истината е, че който потърси помощ, я намира. Дори в този случай се намират хора, които са готови да подкрепят и да подадат ръка и във всеки случай търсете помощ дори да не е лесно. Ние не сме научени да търсим помощ.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)