Андрей Арнаудов: Сто години самота приключиха днес!

Мисля, че за последен път плаках, гледайки телевизия, когато Катя Дафовска стана олимпийска шампионка на Зимните олимпийски игри в Нагано през 1998 г. Днес сутринта плаках отново пред телевизора, с цялото си сърце и душа, докато гледах как на връх годишнината от избухването на Илинденско-Преображенското въстание, пред погледите на българската и македонската делегация, в центъра на Скопие, на гроба на Гоце Делчев изпълняват българския химн. Велик и толкова чакан от милиони хора в България и Македония момент!

Вчера се подписа прословутият договор за добросъседство, който толкова дълго чакахме. Ясно е, че винаги ще има недоволни. Казват, че политиката е изкуство на компромиса. Аз смятам, че животът е изкуство на компромиса. Всеки, който живее на високи обороти, го знае. Но през последните два дни България и Македония направиха огромна крачка една към друга, и след сто години на лъжи и грешки, това е важното, което ще остане за историята. Винаги съм вярвал, че Македония е душата на България и знам, че и днес, макар и по нов начин, като две независими държави, имаме нужда едни от други! Сто години самота приключиха днес на този велик ден!

Знам, че много от вас няма да ме разберат. Но ще ме разберат тези, чиито семейства и деди живяха с мечтата за Македония. Ще ме разберат тези, които като деца и младежи имахме за идоли не холивудските екшън герои и MTV звезди, а Гоце Делчев, Даме Груев, Тодор Александров, Иван Михайлов и много други велики българи от Македония.

Политиците свършиха голяма част от своята работа. Оттук нататък е ред на бизнеса. И дори да ви прозвучи странно – на шоу-бизнеса. На концертите от турнето One Love Tour – България и Македония - в Охрид и Струмица миналата седмица, хиляди пяха с българските звезди. А в България, съм сигурен, че също толкова хора, ще пеят с македонските още този месец в Слънчев Бряг и Варна.

Сто години са много време. И те не могат да бъдат задраскани с един договор, но предишните хиляда ще натежат. Важното е да бъдем търпеливи и толерантни едни към други. А това не винаги е лесно. Ние, българите, се сърдим на хората в Македония, че не познават истинската история. Ами такава са я учили в училище! Друга нация си е съчинявала учебниците. Ние пък не познаваме настоящата Македония. В нея живеят много хора, особено в южна и източна Македония, които продължават да са ни страшно близки. Но има и такива, към които ще трябва да извървим пътя отново. И не за да ги направим пак българи, а за да бъдат наши приятели.

Страницата е обърната. Листът е бял. От нас зависи какво ще напишем. Да живее България! Да живее Македония!