Учени: Смъртта е предвидима

Учени обявиха, че смъртта може да се прогнозира. Става дума за т.нар. „спирала на смъртта“.

Наскоро учените идентифицираха и нова, четвърта фаза, която се отличава от детството, зрялата възраст и „края на живота“. Те я наричат „спирала на смъртта“.

Проучванията сочат, че може би смъртта не е функция само на остаряването, а на способността за възпроизводство. Когато женските индивиди или мъжките загубят своя фертилитет, вероятността за смъртта им рязко нараства, съобщава Би Би Си..

Сега се надяват да ограничат колко се може повече т. нар. „спирала на смъртта“, за да могат хората до последния си ден да живеят пълноценно.

В началото на 90-те години на миналия век изследователите обаче идентифицират трета фаза от живота. Това, което отличава „края на живота“ от останалата част от зрялата възраст, е неговият уникален модел на смъртност. Нарастването на смъртността, което е характерно с увеличението на възрастта, не важи за фазата в края на живота. Докато за 60-годишния има много по-голям шанс за предстояща смърт, отколкото за този на 50, между хората на 90 и 100 няма почти никаква разлика.

До скоро биолозите предполагаха, че има само две основни фази на живота: детството и зрелостта. Детството се характеризира с бърз растеж и развитие и рисковете от смърт са по-малки. Втората фаза започва, когато достигнем сексуална зрялост. С течение на времето, телата ни започват да се разпадат. С всяка изминала година вероятността от смърт се увеличава - бавно в началото, но след това по-бързо и по-бързо, когато ставаме по-възрастни.

Експерименти с плодови мушици, чийто цикъл на живот е едва няколко седмици, показват връзка между смъртта и рязко намаляване на възпроизводствените функции. Тази връзка позволява да се прогнозира с голяма точност датата на смъртта на мушиците, независимо от тяхната възраст. Проучванията сочат, че може би смъртта не е функция само на остаряването, а на способността за възпроизводство. Когато женските индивиди или мъжките загубят своя фертилитет, вероятността за смъртта им рязко нараства.

Експерименти, проведени преди повече от десетилетие, сочат, че модифицирането на репродуктивните системи на мишки значително променя продължителността на живота им. При тях учените присаждали на остарели мишки яйчници на млади такива и резултатът бил изненадващо увеличение на продължителността на живота им. Учените провели тестове, за да оценят силата, координацията и остротата на мисълта, през период от няколко години. Така идентифицирали спад в физиологичните способности в периода близо до смъртта.