Цачева: Новият антикорупционен проектозакон - на публично обсъждане след седмица

Цецка Цачева в интервю за предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“.

До края на този месец проектът за нов антикорупционен закон трябва да бъде обявен за публично обсъждане, този ангажимент пое министърът на правосъдието

В заключение бившият председател на парламента и настоящ правосъден министър обобщи, че от правосъдната система се очаква по-голяма ефективност: Закони има и сега. Нашите проблеми са в неприлагане на контролните функции, предвидени по тези закони. Простичко казано – в прилагането на законите.

В коментар за данни, че 1,5 млрд. лева са раздадени на политици „под масата“ от Цветан Василев, собственик на халиралата КТБ, Цачева определи този факт и тази сума като „стряскащи“. Според нея компетентните институции са предприели необходимите действия и е работено много активно от прокуратурата.

По отношение на прехвърлянето на делата за корупция от Софийския градски съд към Специализирания съд Цачева заяви: Преценихме, че е много важно да има висока степен на специализация на служители, на магистратите, които работят по тези дела и допълни, че Специализираният съд отговаря на това изискване. В коментар на аргументите, че делата се преместват в институция, където се постигат предимно споразумения за по-леки присъди, правосъдният министър подчерта, че според нея не по-малко важно от налаганите наказания е да бъдат отнемани от правонарушителите онези облаги, които са незаконно придобити.

По повод на инициираната Европейска проверка на съдилищата в България Цачева подчерта, че нейната цел е новият Висш съдебен съвет да стъпи на обективен анализ за това как функционират различните части на съдебната власт. Според нея това не се прави по искане на Брюксел. Тя смята, че проверката ще даде възможност да се уточни „в кои области ще искаме да бъдем подпомогнати“, а Европейска служба за структурни реформи дава страничен външен поглед за процесите и естествено е да се възползваме от европейската солидарност в тази област.

По този начин според нея през септември законопроектът ще бъде на вниманието на народните представители и депутатите от всички политически сили в парламента ще имат достатъчно време да се запознаят с него и да участват в дебатирането му до края на годината.

Според Цачева в третия подобен законопроект до голяма степен ще са въплътени текстовете от предходните два. Тя отбеляза, че приемането на новия антикорупционен закон е ясно заявен ангажимент на правителството във връзка с изискванията на механизма за сътрудничество и проверка относно стъпките, предприети от България в сферата на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност.

Според Цачева е необходимо към новия единен антикорупционен орган да има аналитично звено, което да разработва политиките за предотвратяване на корупционни практики, но предложенията за добавяне на разследващи функции в компетентността му биха влезли в „много широко противоречие със сега действащата система“. Все пак според правосъдния министър това не означава, че конкретни правомощия от ДАНС няма да преминат към този нов единен орган.

Тя категорично отхвърли като неверни твърденията, че законопроектът предвижда „механичен сбор“ от действащи институции и прехвърляне на цели дирекции от една служба към друга служба и подчерта, че в законодателните текстове се търсят връзките между компетентностите, между различните звена, за да заработи като цяло структурираният нов орган.

Цачева очаква още между първо и второ четене на измененията в Закона за съдебната власт да бъдат направени промени, които ще позволят да се запази финансирането по европейски програми и фондове за организациите на съдии, прокурори и следователи, като законът ще даде възможност за финансиране, само ако е „в интерес на съответното професионално съсловие“.

Цачева припомни, че при разработването на проектодокумента е имало гласове за запазване на възможността за разглеждане на анонимните сигнали за корупция и разработен вариант те да се проверяват и да се разглеждат, само ако се установи съответната степен на достоверност. Тези предложения, обаче, не са били приети, както и предложението да се възпроизведе нормативното изискване за т. нар. „обратна тежест на доказване“ (бел. на ред., при която обвиненият трябва да приведе доказателства за невинността си), тъй като по този начин се влиза в конфликт с основните принципи на правото, подчерта бившият председател на Народното събрание.