77 български граждани бяха включени в черния списък на турското вътрешно министерство заради подозрения във връзки с терористични организации, като част от мерките за борба с „Ислямска държава”. Какъв знак е това за света, би ли се отразило на дипломатическите ни отношения с Турция или е знак за превръщането на страната в империя на злото? За това от Novini.bg потърсихме за коментар по темата журналиста Илхан Андай.
„Списъкът „77“
В България няма спящи клетки на „Ислямска държава“
„Списъкът е повече медиен продукт и послания, отколкото реалност“, категоричен беше Андай.
Дано Бойко Борисов е много разумен
Според него списъкът е повече медиен продукт и послания, отколкото реалност. Вижте още какво смята експертът за връзката между този списък и черният списък, съдържащ 158 български граждани и изселници, спящите клетки на „Ислямска държава“ и дипломацията на Бойко Борисов по отношение на Турция.
е много повече свързан с изборите в България и преструктурирането на политическото пространство у нас, което вървеше повече от година, отколкото със самата „Ислямска държава“, както се отбелязва у нас. Това е един вид редуциран вариант на черния списък, в който фигурираха 158 български граждани и изселници, който беше активиран между първия и втория тур на изборите за президент“, смята журналистът Илхан Андай във връзка с новия списък, подаден от Анкара. „Тогава първа жертва на забраните по политически причини, падна бившият председател на групата за приятелство „България-Турция“ в НС Ердинч Хайрула. Тогавашният министър на външните работи потвърди новината за забранителния списък, но без да се даде повече конкретна информация от страна на Анкара.
"Един от обявените за нежелани чужденци по изборите тази пролет беше лицето Азис Бабушчу, който оглавява същата група за приятелство „България-Турция“ в Меджлиса. Няма как София изцяло да получи списъка от Анкара. Всяка от страните има право да действа по този начин, другото е информация за лична консумация. Неприятното е, че в този списък фигурират много политици и на тях им се лепва петното, че са терористи и ги свързват със самата ИДИЛ. Добрата новина е, че след изборите у нас, след провала на една нова партия, която беше подкрепяна и финансирана от Анкара, след направен анализ в Турция, след заключението, че сред хората в списъка със 158-те души има много по-опасни за Турция хора, отколкото самия списък. След всичко това за 81 човека забраната за влизане в Турция е отпаднала. Това е калкулацията към този момент“, припомни журналистът.
„Другата добра новина около този списък е, че в България няма спящи клетки на „Ислямска държава“. Когато имаш реални сведения за реални хора, ти влизаш във връзка със службите в тази държава и правиш всичко възможно да ги заловиш или изчакваш този свързан с ИДИЛ да влезе на "Капъкуле" и да го заловиш, за да получиш нова порция червени точки, от които имаш остра нужда в международен план. В началото на тази година в Одрин бяха задържани няколко български граждани, сред които и един много сериозен бизнесмен. Имало информация, че този човек заедно с още 14 души работили за организацията на Фетхуллах Гюлен ФЕТО, която е обявена за терористична. Този човек е освободен едва след 8 дни, след като вече е било установено, че на 100% информацията е била невярна. Когато работиш по сигнал за терорист, особено за „Ислямска държава“ не им казваш на "Капъкуле" „стоп“, връщай се и залавяш, както в случая с този бизнесмен“, подчерта журналистът.
"За хубаво или за лошо, пътят на Турция към еврочленство минава през лицето Реджеп Тайип Ердоган. На 18 юли 2016 г. Ердоган имаше много по-голяма подкрепа от турците, отколкото сега на 18 юли 2017 г. Гледаше се през призмата на неуспешния опит за преврат и посегателството срещу закон и ред и подкрепата от цялата световна общност, която получи Ердоган, докато днес е разочарованието от случилото се на референдума, който по протокол даде почти султански правомощия на Ердоган, но останаха многото въпросителни за манипулации. Не се случи този демократичен референдум и този отзвук отшумя навсякъде по света, включително и в Брюксел. Дори да приемем, че не опозицията в Турция, не европейските структури, не демократичната част от планетата е права, а нещата са се случили точно така, както твърдят от тяхната централна избирателна комисия, пак излиза, че към този момент 49 на сто от хората в Турция не искат едноличен режим. Това са хора от региони, които създават реално брутния вътрешен продукт на Турция. С техните пари управляващите водят социална програма в бедните райони във вътрешността на страната, където получават мощна подкрепа. Когато си в извънредно положение и даваш нишани, че то може да продължи до 2019 г., когато реално ще стартира султанатът, образно казано, това не е добре за самата страна, не е добре и за диалога с Брюксел, който за съжаление заглъхва яваш-яваш".
„Последните събития показват, че нещата вървят добре. Вариантът строг към Анкара български президент и приятел с Ердоган министър-председател е може би най-добрият вариант за България, съобразно членството ни в ЕС, очакванията на Брюксел и Меркел към нас по темата „Турция“, очакванията на София за мегапроектите и очакванията на самия Ердоган от Бойко Борисов. Дано е много разумен самият наш премиер“, отбеляза журналистът.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)