Почитаме паметта на Света великомъченица Марина

Българската православна църква почита днес паметта на Света великомъченица Марина.

В деня на Света великомъченица Марина своя празник празнува Созопол. Светицата се счита за покровителка на водите и закрилница на града.

Тя била дъщеря на езически жрец в Антиохия през трети век, възпитана от баща си в идолопоклоничество, но Бог й дал да узнае истината и я призовал при себе си. Марина много желаела да получи своето кръщение, но нямало свещеник нито в града, нито в околностите, който да извърши тайнството. Пръв неин гонител станал нейният баща. 16-годишната девойка срещнала управителя на източните провинции Олимврий и смело му изповядала вярата си, заради което била подложена на ужасни изтезания.

Молитвите й към Бог да я удостои да мине през водата на кръщението навели Олимврий на мисълта да я удави. Хвърлили вързаната девойка в грамадна каца с вода. Тя започнала да се моли на Господа да й развърже веригите, а водата да бъде желаното от нея свето кръщение и възраждане за вечен живот. Едва свършила молитвата, оковите се разкъсали и неизказана светлина огряла Марина. Мъченицата стояла във водата и пеела хвалебствена песен. След това била осъдена на смърт.

Жените на Маринден спазвали редица забрани - те не работели с ножици, конци и въжета, не шиели с игли и не плетели с куки. Не решели косите си, за да се предпазят от змиите, които през лятото често се срещат на полето, в ливадите, градините и лозята.

На 17 юли имало обичай да се пали нов жив огън. Той се взимал от двама братя близнаци или мъже, които носели редки имена и били едноименици. Те отивали през деня в гората за клони, които отсичали от липови, лескови или хвойнови дървета. А вечерта се събличали голи и триели едно в друго два клона, докато пламне огън. Отнасяли ги в домовете си и палели с него огнището. Вярвали, че той ще ги пази от небесните стихии, болестите и зловредните насекоми.

Според старо поверие св. Марина имала лечителски способности. Хора с очни проблеми, ходели на извор или река в близост до манастир или оброк, който носи името на светицата. Миели се с водата, която смятали за лековите и се молели на св. Марина да бъдат изцелени. Връзвали на близко дърво парчалче или конче от дрехите си, за да остане там болестта.
На Маринден празнувалт и всички занаятчии, които работят с огън: хлебари, ковачи, грънчари, железари, калайджии

Жените месели питки, които мажели обилно с мед. Раздавали ги на близки, съседи и познати, за здраве на стопанина, да му е спорен и доходен занаята.

Това е един от трите най-горещи дни през годината – 15, 16 и 17 юли. Народът ги наричал „горещници” и се празнували в чест на огнената слънчева стихия. Първият ден наричали Чурлига, вторият – Пърлига, а третият – Огнена Марина.

Св. Марина често е изобразявана като победителка на дявола. Казват, че тя посещава сънищата на хора, които вярват в нея, пророкува или дава съвети какво да се направи, за да се спасят вярващите от болести и нещастия.

В много от църквите и манастирите, които носят нейното име, има лечебни води, чиито сили се увеличават в деня на светицата.

В Странджа, Родопите и по поречието на р. Струма светицата е известна като господарка на змиите и лечителка на ухапаното от тях.

Имен ден празнуват: Марина, Марин, Маринчо, Маринка, Марин, Марчо и др.