Вежди Рашидов: Боршош се опита да внуши, че с две зали в НДК българския театър цъфти (видео)

Партиите не могат да имат паметници. Могат да имат в централите, вкъщи, но паметниците са държавна собственост и се стопанисват от държавата.

По повод годишнината от преврата в Турция той коментира, че демокрация е всеки, който идва на власт с избори. „Който иска да дойде с танкове е диктатор. Лош или добър е Реджеп Ердоган не мога да обсъждам, но беше избран.”

Това каза в предаването "Тази събота" по БТВ бившият министър на културата Вежди Рашидов по повод искането на БСП да получи паметника, за да го възстанови и отказа на кабинета да им го върне. Според него желанието на левицата е евтин пиар, тъй като преди 7 години им е бил даван и не са го взели. Той потвърди, че действително преди време паметникът е обслужвал една определена партия, но тогава „партията беше държавата.”

Рашидов е категоричен, че паметници не бива да се рушат, само „племената завладяват, изяждат и каквото остане го унищожават. Това е пагубна психология.” По думите му трябва да се направи комисии и дебат, а като се махне звездата, по нищо не личи, че е комунистически паметник.

По повод другия паметник, който владее заглавията през последните седмици - 1300 години България, Рашидов заяви, че той е рухнал от небрежността на Общината, не защото е направен лошо. „Трябва София да се естетизира, заприличваме на гробище”, посочи той по темата за връщането на войнишкия паметник пред НДК.

За финансовото състояние на самото НДК Рашидов заяви, че два месеца, след като е станал принципал на дружеството получил сигнал, че има проблем с парите и дори няма да има заплати. Периодът е края на 2014 г., когато НДК има 300 служители. „Направих проверка и тя установи, че разходите са повече от приходите. Поисках от Боршош финансов отчет и той ми даде един прекрасен отчет. Това ме накара да се притесня и изпратих нова проверка, която показа, че НДК работи на дефицит. Излязох отпуска и като се върнах и разбрах, че не съм принципал”, допълни той и заяви, че с две зали се е направило усещане че българския театър цъфти. "Направили са се две представления, платили се едни хонорари по 30 000 на вечер, а аз търсих пари да ремонтирам читалища и театри", каза Рашидов.