Шефът на Моряшкия синдикат: Приватизацията на БМФ е една от малкото успешни

- Всеки момент предстои да получим 34-ия кораб, а средната възраст на всички тях е по-малко от 10 години. 14 от тях са влезли през последните 2 години. Т.е., подновяването на флота реално е станало след приватизацията.

- Не разбирам каква му е идеята, но някой трябва да му е подал информацията. Може би това е криворазбран начин да покаже колко го е еня за държавата. А не го е еня за работниците при нас.

- Няма да се учудя. Ще кажат, че ядем от дела на държавата.

- Бихте ли седнал на разговор с г-н Симеонов очи в очи, за да се разбере по-лесно кой казва истината и кой лъже?

- Всъщност, какво точно се случи в БМФ след приватизацията?

- Добре, колко общо са служителите тогава?

- Има ли накърнен държавен интерес в БМФ?

- Как приемате обвиненията му в неизпълнение на приватизационния договор на Параходството? Той изпълнява ли се, или не?

- Каква развръзка очаквате на този скандал, щом казвате, че г-н Симеонов не е прав - да утихне в един момент ли, или нещо друго?

- Какви са плановете на дружеството в бъдещето?

- Като казвате, че Валери Симеонов не разбира от корабоплаване, смятате ли, че нападките са негова лична инициатива или някой го подстрекава?

- Ситуацията, която описвате, обяснява ли съкращенията впоследствие, за които г-н Симеонов говори?

- Склонен ли сте да подозирате, че вицепремиерът като висш държавен служител се опитва да провокира затруднения на собствениците, за да увеличи тежестта на държавата като съсобственик?

- Тогава да не ви атакуват, че пък сте увеличили заплатите?

Шефът на Моряшкия синдикат Красимир Вълчев коментира атаките на вицепремиера Валери Симеонов към Параходство Български морски флот.

Той направи това в интервю за в. "Стандарт".

- Аз не виждам полза от този шум, освен обслужването на неговото лично его. - Щом смятате, че атаките на г-н Симеонов са необосновани, склонни ли сте да потърсите друг фактор в държавата, с чиято помощ да ги парирате, за да не ви пречат на работата? - Защо да го правим, какви са последствията? Едни приказки само, защо да му обръщаме внимание? Работата си върви, ние си я вършим, а корабособствениците възнамеряват да продължат да инвестират. Той няма да ни попречи нито на вложенията, нито на кредитите. Единственият негатив е, че създава обществено мнение срещу нас. Икономически негативи няма, защото партньорите ни са извън България, слава Богу! А 2017-а е първата година, в която пазарът започва да се оживява. Сега нивата на фрахтовия пазар са такива, че си покриваме разходите. Да не говорим, че при нас няма нито един ден забавяне на заплатите! А я питайте моряците какво става по света? На всичкото отгоре държавата се меси.

- Естествено! Приватизацията е на 8 август 2008 г., а на 15 октомври кораб, който се продаваше за 15 млн. евро, вече струваше 1 милион долара. Това е няма и 3 месеца след приватизирането на компанията. И съм питал г-н Домусчиев, с когото работим в партньорство: Как можа такъв лош късмет? Никога не беше имало такова ниско ниво на навлата (цената на тонажа на стоките- б.р.) в корабоплаването, като тогава.

- Имаме да получаваме още два 42-хилядни кораба, сключили сме договори за още четири 45-хилядни и още четири има за получаване в перспектива - общо 10. Това са инвестиции за над 200 милиона и с тях инвестиционният план ще бъде изпълнен, въпреки кризата. И понеже много се говори за тонажа: ако бяха решили да купят 10 кораба по 150 тона, щяха да преизпълнят тонажа, но на тях щеше да има само 400 работни места. А сега са от порядъка на 1500. Симеонов разправя, че са 124 човека, ама това са тези, които работят директно в БМФ, а другите работят в компании на дружеството. 34 кораба по 2 екипажа на всеки от по 24 човека колко прави? 124 ли?

- Мен ме интересуват моряците, които работят, а те сега са над 1500. И то без администрацията и без бреговия състав. Не знам кой му ги дава тези данни на г-н Симеонов. Корабоплаването е сложна материя и се изгражда се със структура от повече фирми. Не защото така е изгодно на корабособственика, а защото така изискват банките. Между другото, всички кораби са не под български, а под малтийски флаг и за тях важат законите на държава-членка на ЕС. Даже ние имаме клауза в колективния трудов договор с Параходството, че ако нивата на пазара се повишат над определено ниво, ще говорим за друго заплащане на моряците.

- Не виждам как ще стане тази работа. Това е една от малкото успешни приватизационни сделки на държавата. 70% от БМФ е продадено за 440 милиона лева, а след 3 месеца те не струваха и 40 милиона, а сега са 300 и няколко милиона. А според консолидирания бюджет стойността е над милиард. И държавният дял от 30% вече се оценява на 360 милиона. Без да е вложила една стотинка, реално притежава повече. Да не говорим, че при приватизацията корабите им се водеха задбалансово, защото колко може да струва един 35-годишен кораб според вас? Колкото е цената на желязото в него. И накрая ние сме били продажници и ликвидатори!

- Не върви на един вицепремиер да борави с данни, които абсолютно не отговарят на истината. Както и да обяснява как няма криза в корабоплаването. Миналата година нивото на фрахтовия пазар беше по-малко от 2000 долара на ден, при положение, че само екипажът струва 2500, а най-ниската възможна издръжка на един кораб е 4700 долара дневно. Материята е толкова сложна, а той изведнъж започна да разбира толкова много, че дава оценки като крайна инстанция. Като няма криза, защо „Варна шипинг", „Ахилеас", „Космо шипинг", които се занимават със същия тип дейност и с насипни товари, не са вече на пазара? Защо фалираха? И какво значи „някаква декларация" на моряшкия синдикат, както той се изразява? Аз я изпратих подписана и подпечатана, и не се крия. Какво значи няма подписи на декларацията? Просто изпратихме текста без тях, за да е по-лесно на медиите.

- Нека някой ми покаже някоя приватизационна сделка, която може да се противопостави на нашата. Имаме направени 700 милиона инвестиции, като държавата все още е съсобственик с 30%, макар че не е дала нито една стотинка. Всички пари са осигурени от собствениците и с техни гаранции. И те не ги вадят от дюшека, това са кредити. И в такава тежка ситуация вместо да се адмирира, че се прави всичко възможно да се запази бизнес, в който България има 125-годишна традиция, ние гледаме да го очерним. Разбира се, аз не мога да обвинявам държавата, че е натоварила приватизационния договор с конкретни параметри, които времето промени – такова е било времето. Но подкрепям и искането на собствениците в Арбитражния съд, защото те твърдят, че на практика са работили в екстремална ситуация. Онази криза не беше от леките, които можеш да избегнеш с добро управление, в нея човек беше поставен на колене.

- О, разбира се! Особено що се отнася до пазара. Не ми е това работата, защото отговарям за моряците, но пък за тях няма нищо по-важно от оцеляването на компанията. И независимо, че има и по-добри специалисти от мен, ако се наложи – ще седна срещу него на разговор. Той като се занимава с нашите тонажи, аз ще попитам какво е положението в държавата и какво става с нейните дългове. Защо държавата също тегли кредити и трупа дългове – нали поради същата ситуация – налага се. Ама за държавата може, а за нас не. За мен целият този шум през последните дни е изкуствено създаден проблем.

- Още през 2002 г., 6 години преди приватизацията, сигнализирах, че ако това предприятие се приватизира, в него не могат да останат повече от 1000 моряци и 30 кораба, защото няма пазар. И корабите щяха да бъдат нарязани, защото тогава бяха на практика скрап, на техния борд беше опасно за работа. Ако бяхме останали държавно предприятие, мога да докажа с цифри, че щяхме да бъдем фалирани!

- Г-н Вълчев, от изявленията на вицепремиера Валери Симеонов остава впечатлението, че г-н Кирил Домусчиев не изпълнява приватизационния си договор в Параходство „Български морски флот", въпреки че по време на кризата се е опитал да направи всичко възможно дейността да върви гладко, което не му се признава. Така ли е?