Близо 31 процента от българите на възраст 15-64 г., или почти всеки трети наш сънародник в тази възрастова категория, е бил икономически неактивен през миналата година, отчитат данни от анализ на Евростат за икономическата активност на населението в ЕС през 2016 г.
В противоположния край на скалата най-висок процент неработещи европейци е отчетен в Италия - 35 на сто. Следват: Хърватия и Румъния - по 34 процента, Белгия - 33 процента, Гърция - 32 процента и България - 31 процента.
Най-нисък дял на неработещи европейци между 15-64 г. е регистриран в Швеция - 18 процента, пред Дания - 20 процента и Холандия - 20,3 процента.
Незаетите в пазара на труда мъже на възраст 15-64 г. са били 641 хиляди, а жените - над 800 хиляди. В градовете неактивните българи са били около 1 милион, а в селата - над 450 хиляди.
Общо 8 от 10 неактивни лица на възраст 15-64 г. в ЕС са заявили, че въобще не желаят да работят, отчита анализът на Евростат, цитиран от БТА.
От тази категория най-висок е процентът на хората със средно образование - близо 70 процента и с основно образование - 61 на сто.
Следва да се отбележи, че делът на икономически неактивните лица в ЕС е бил по-висок сред жените /около 60 процента/, отколкото мъжете /около 40 процента/, макар че пропорциите се различават в различните държави.
Средно около 27 процента от населението на ЕС е стояло извън пазара на труда през 2016 г., отчита статистиката.
Данните се потвърждават и от НСИ - във възрастовата граница 15-64 г. неактивните българи през миналата година са били приблизително 1,5 млн. души. От тях 164 хиляди са били трайно обезкуражени лица, които нито са търсили работа, нито са искали въобще да работят.
Като цяло най-голямата група неактивни българи е регистрирана в границата 15-24 г. - над 500 хиляди, което се обяснява с тяхната заетост в образованието. На възраст 25-34 г. неактивни са били 224 хиляди българи, 35-44 г. - 155 хиляди, 45-54 г. - 160 хиляди. В годините, когато човек би трябвало да е най- активен 55-64 г. - над 400 хиляди българи са били незаети на пазара на труда, сочат данните на НСИ.
Най-голяма група незаети на пазара на труда се формира от сънародниците ни със средно или с някакъв вид професионално образование - близо 700 хиляди души. Втората по численост група неактивни българи е с основно образование - 490 хиляди души. Неработещите висшисти са около 140 хиляди, а почти толкова са и неработещите българи с основно образование - 135 хиляди.
Близо 90 милиона души в ЕС на възраст между 15 и 64 г. са били икономически неактивни през миналата година, отчита Евростат. От тях близо 20 процента са били хората с ниско образование /най-вече средно образование/ , а неактивните европейци с висше образование са били около 12 на сто.
Освен това европейците на възраст 15-64 г., които са били в някаква фаза на обучение, формират около 35 процента от неактивните лица в ЕС. Пенсионерите са 16 на сто, хората с тежки заболявания или увреждания - също 16 на сто, както и тези лица, които се грижат за деца или неработещи възрастни - 10 на сто.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)