Павлова ли е притискала или Боршош е бързал?

Осведомени източници от високите етажи на власта твърдят, че Мирослав Боршош цял един месец е обикалял министерските канцеларии, като е обяснявал точно обратното на това, което твърди сега. Недоволствал от това, че Лиляна Павлова му спъвала работата защото му изисквала документи за всичко, като не му е позволява да подписва каквото и да било докато всичко не бъде изрядно и приведено със закона. Твърди се дори, че е изпратил оплакване до Борисов през нейната глава, в което твърдял, че го скъсвала от проверки, а той бил готов да сложи параф веднага под спорните анекси.

Внимателното свързване на фактите ни провокира да си зададем въпроса защо г-н Боршош обърна палачинката само един ден след като беше помолен да си подаде оставката? В целия казус около НДК гейт се изговориха и изписаха много неща. Много от тях в резултат на емоции, наранено его, а може би и наранени женски чувства. Французите казват “шерше ла фам”, но най-вероятно преди това ще трябва да се намерят парите, които почти е сигурно, че липсват. Но за тях мако по-късно! Да се върнем към въпроса защо Боршош твърди, че е притискан! Екипът ни реши да прочете ситуацията между редовете и да анализира, какво стои зад твърдението на г-н Боршош, че е бил притискан! Първо, нека да сравним опонентите в този спор. От години следим и познаваме добре стила на г-жа Павлова. Тя е напориста, амбициозна, умее да постига поставените задачи, да спазва срокове, разбира от строителни обекти, работи добре със строители и архитекти. Може би всичко това е накарало Борисов да и възложи тази до някъде невъзможна и отговорна задача с толкова много история! Безспорно е, че в НДК за Павлова всичко е наследено такова, каквото е оставено от Томислав Дончев. Важно е да отбележим, че обществената поръчка за ремонт и преустройство е организирана и проведена по време, когато именно той е наблюдавал дейността на държавното дружество. Той от своя страна през 2016 докладва на парламента, че НДК е в отлично финансово съсътояние. Защо го е направил, предстои да разберем тъй като тогава вече е имало много сериозни индикации, че дружеството е в тежко финансово съсътояние, а обществената поръчка опозорена. От своя страна Деница Златева е пропуснала също този очебиен факт! Защо двама вицепремиери отличници са постъпили толкова безотговорно прикривайки истината. Най-вероятно ще разберем съвсем скоро, когато се оповестят резултатите от проверката на прокуратурата.

Какво знаем за г-н Боршош? Подобно на Павлова е амбициозен, напорист, чаровен, привидно културен човек, но много далеч от нейния професионален опит и кариера. Докато тя бавно и упорито е изкачвала стъпълата на развитието си, той е използвал всички възможни, и не чак до там популярни методи за да стигне до директорската позиция в НДК. В разгара на скандалите мнозина изразиха мнение, че силната му страна е културата, но и това вече е спорно! Да си направиш театър с обществени средства, които са ти дадени за национална кауза, след което да се лустросаш с бяла ризка и лимузина Лексъс е по-скоро цинично отношение към всички участници в тази сложна система, която наричаме култура! Претенцията пък да се наречеш културна институция си е направо хвърлена ръкавица към всички културни институти в цивилизования свят, които със сигурност не се финансират от пари за ремонти.

Но да се върнем на управленските способнисти на г-н Боршош. Вече почти всички разбраха, че НДК е държавно дружество, което губи средства всеки ден от своето съществуване. По закона за държавните дружества това е сериозно нарушение. Вицепремиера Дончев, обратно на твърденията си през 2016 потвърди, че състоянието е много лошо към днешна дата и заяви, че НДК няма план за развитието си, а г-н Боршош не е най-доброто решение за управлнеието му. Разбира се, неглижира малко, за да бъде лоялен към колегите, че за кутурната политика на Боршош няма забележки, но не можем да очакваме от Дончев да e компетентен по всички теми.

Обществена тайна е, че когато правителството превежда 17-те милиона за нуждите на председателството в сметките на НДК е било празно като в лисича хралупа. От дейноста си НДК най-вероятно не успява да покрие харчовете си, което потвърждава твърденията на ДАНС, че от средствата за ремонт са плащани необосновано и други разходи, но дори и със средствата за ремонта сметката нещо не излиза. Всичко около ремонта е пълен хаос. Все още няма проект, архитекта е с отнети права, няма необходимите разрешителни, не са уредени авторските права, изпуснати са важни срокове. Договорът е сключен през октовмври 2016, а едва през април тази година от НДК назначават инвеститорски и одиторски контрол, което означава, че до този момент обекта е бил на самотек. За проведената обществена поръчка няма да говорим, но се носят върли в слухове, че предварителния доклад на одиторите поръчан от Павлова е с брутални заключения. Скоро се изнесоха данни, че дружеството на практика е фалирало, а не малка част от парите за ремонта не са налични по сметките на НДК. Как ще се произнесе прокуратурата тепърва ще разберем.

След всичко това се връщаме на основния въпрос - Павлова ли е притискала, или Боршош е бързал да запълни зейналите в НДК финансовите ями, като подпише бързо анексите за допълнителните средства и новите обществени поръчки, за които през юни правителството пак щедро гласува средства. Задаваме си въпроса, защо не подписа до сега г-н Боршош, след като имаше цялата представителна и изпълнителна власт. Логичният отговор е: нямаше ги парите! Когато те се появиха, за негово съжаление се появи и г-жа Павлова, която разби намеренията му да излезе от ситуацията ни лук ял, ни лук мирисал. Всеки, който е работил с нея знае, че тя умее да изисква до дупка от подчинените си, а и е достатъчно прозорлива за да си помисли, че може да направи нещо зад гърба на Бойко Борисов в момент, когато се бори за неговото доверие. По вероятно е до преди нея да са се случвали неща за които Борисов не е бил информиран. Така погледната ситуацията, и посъветван от егото си, без полезен ход г-н Боршош много манипулативно е предпочел да представи изискването на шефката му да си свърши работата, като притискане. Разбираме, че огромното му его е силно наранено, но е време общественият интерес да бъде издигнат в култ, а всичко останало да е на втори план. В исторята имаме много светли примери, а този с тефтерчето на Апостола е безпрецедентен. Там всеки грош от народа и за народа е записан!