Сърце, душа за България

Асеновградски симптом

Цяла седмица гледахме етническата драма в Асеновград, гледахме и очаквахме неделя - деня на голямата демонстрация срещу ромската безнаказаност, деня Х, в който можеше да се случи най-лошото.

Най-лошото, под формата на улична война между българи и роми, отдавна се споменава като неизбежно зло в публичното пространството – рано или късно ще се случи, да знаете. От Народното събрание до улицата и социалните мрежи, лошата поличба се разнася от немалко пророци. Снощи ги видяхме в целия им блясък.

Футболни агитки, рокери, ловци на бежанци, стотици придошли, както подобава на всички големи анти-ромски протести в последните години, имаха повод и отидоха в Града на 12-те църкви. Кой да раздава тупаници, кой да си напомпа самочувствието или рейтинга, кой да респектира малцинствата и да им покаже с прът, че мястото им е там, в гетото. Хората в Асеновград наблюдаваха демонстрацията от прозорците и балконите, а криминално проявеният Петър Низамов - Перата открадна шоуто, атакувайки оператор. Напънала се планината и родила.. мишка.

За пореден път

Големият протест срещу „безобразията в България“ бе удържан от органите на реда. Престрелката остана словесна. Протестиращите скандираха на воля, но не успяха да влязат в ромската махала. Покараха мотори, но не по улиците на гетото. Посбиха се, но с полицията. Мускулести патриоти се проявиха като смели и истински мъже, показвайки на живо по телевизията колко силни и ядосани могат да бъдат. Толкова.

Някъде между виковете и заканите заглъхнаха думите на прокурора, че целият проблем в Асеновград тръгва от битова случка, от спречкване на Гребната база, от слух, разпространен в ромската махала, че един от техните е убит. Дали става дума за умишлено предизвикано напрежение, тепърва разследването предстои да изясни. Биячите на гребците са в ареста, издирват се тези, които са успели да избягат, взети са мерки за изселване на незаконно пребиваващите в махалата. Толкова.

Вчера беше Гърмен, Орландовци, Стара Загора. Днес е Асеновград, утре ще е друго населено място. И на следващия ден, когато автобусите и моторите си заминат, а децибелите намалеят, когато и полицията си отиде, проблемите на хората в Асеновград ще са същите. Пострадалите деца и доста хора покрай тях няма да спят спокойно. Напрежението ще продължи да тлее, докато не се разпали отново от поредната битова драма или инцидент. Както и в Гърмен, Орландовци, Стара Загора и други населени места.

За пореден път огромна обществена енергия се изля като придошла река и остави след себе си само кал. Кал по малцинствата, по примитивния български национализъм, по бездействащата държава и неадекватната съдебна система. Кал и червеи, дошли да се угояват след бурята.

Пак пропуснахме важната тема

А тя е, че интеграцията на малцинствата не се случва, макар че е жизнено необходима и за икономиката, и за демографията, и за националната сигурност, ако щете. Не само Асеновград има проблем. Хванати в капана на бедност, неграмотност и мизерия, гетата са развъдници на битова престъпност, на малолетни майки и унизителна покупко-продажба на женски тела и органи, на търговия с наркотици, а в последните години – и на радикален ислям. Бомба със закъснител, ако щете.

Имаме проблем и този проблем изисква решителни политици, които не гледат на гетото като на предизборен бивак за купуване на гласове. Изисква образование, което не произвежда неграмотни и неспособни да четат и пишат четвъртокласници. Изисква работодатели, които не само на думи са готови да предложат работа на ромите. Изисква и трезво общество, а не татуирани сеирджии, серийни побойници и насреща им роми, които предпочитат да живеят в капсулата на махалата, вместо да излязат навън.

С крясъци, клетви във вярност на родината и форсиране на двигатели няма да стане. Със саморазправа – също. Толкова много поводи имахме да се убедим в това. И да разберем, че интеграция не е куха дума, нито декларация, нито стратегия на хартия, а единственият шанс, който имаме преди наистина да е станало късно.

Само че това е двустранен процес, а към днешна дата изглежда, че и двете страни не искат да участват. Независимо от етническата принадлежност. Независимо от религията. Независимо от нищо. Днес е Асеновград. А утре?


Woman.bg / Ани Филева