Идеята за самостоятелна македонска държава
Македонските „историчари” и политици натякват често, че „македонските революционери” се борели за автономна Македония, т.е. за независима македонска държава. Вярно ли е това? Вярно е, само че чрез малко съществено уточнение – автономна държава на българското й население. Иначе казано, втора българска държава.
Защо БМОРК – ТМОРО – ВМОРО – ВМРО ще застанат зад тази идея? Та нали са поделение на Българското военно разузнаване.
Това написа проф. Божидар Димитров, директор на НИМ, съобщиха от пресцентъра на музея. Ето какво още пише той:
Македонски език
Античен македонски език е гръцкият. Него използват в античната македонска държава и Филип, и Александър Македонски.
През Средните векове жителите на вече географската област Македония говорят и използват българския език. Защото са българи. Македонската „историчарска” наука изпада в безумно противоречие. На иконите на Светите братя Кирил и Методий във всяка македонска църква те държат разгърнат свитък с българската азбука, а надписа над главите им е „български просветители”. Е, в много църкви „български” е замазано с боя или закрито с лейкопласт („Св.Неделя” в Битоля, „Св.Панталеймон” във Велес, „Св.Йоаким Осоговски”).
Съвременният „македонски” език е създаден през октомври-ноември 1944 г. под ръководството на Благой Конев – студент в Софийския университет „Св.Кл.Охридски”, завършил цели три семестъра и поради това обявен в Скопие директно за академик, когато се събира комисия от 12 такива като него учили-недоучили интелектуалци. Блаже Конески (така се преименува Благой Конев) връчва на комисията българската граматика на проф. Любомир Андрейчин (най-добрата и досега) и им казва „Сменяйте букви, сменяйте думи, но сътворения от вас македонски език не трябва да прилича на българския”. Чудовищна грешка: българският език е единственият всред т.нар. славянски езици без падежи и колкото думи и букви да сменяш, той си остава български. Друго щеше да бъде днес, ако Блаже Конески бе влязъл и дал на комисията сръбската граматика на Вук Караджич. Сега „македонците” щяха да говорят език с падежи, но по-близък до сръбския, отколкото до българския. Сменили са две-три букви, елиминирали две-три други, като „ъ” например и дотук. Като виц и то в македонски медии съм чел, че Блаже все бил недоволен и на всяка междинна представена му разработка казвал: „С този език все още ще приличаме на българи”. Измъчен член на комисията предложил: „Друже Блаже, предлагам да се приеме закон – да се отреже лявото ухо на всеки македонец. Тогава напълно ще се различаваме от българите”.
Днес най-отговорните световни лингвистични институти, между които френския и руския, смятат македонския език за идиом (диалект) на българския.
Понятието „Македония”
Понятието „Македония” в Античността се отнася до гръцка държава с монархическа форма на управление, разположена изцяло на територията на съвременна Гърция. Самите македонци се смятат за гърци и особено политическия им елит.
През римския период Македония е име на римска провинция. През VI век името изчезва и се появява като име на византийска административна област с територия в днешна Източна (турска) Тракия.
Българите, които владеят тази земя, нямат точно определено име за тази територия. Наричат я: Кутмичевица, Долна Земя, Долна Мизия и др.
Името Македония се връща на европейските карти от европейските хуманисти чак в XVIII-XIX век. Пътешественици, военни, дипломати и разузнавачи твърдят, че в тази географска област живеят преобладаващо българи и малко турци, албанци, цигани, но не и македонци. Етнизирането на понятието „македонец” ще стане чак след 1944 г. Дотогава името „македонец” е означавало просто българин от географската област Македония. Затова българските власти не бягат от понятието „македонец”. Дори военни части получават това прилагателно – Македоно-Одринско опълчение. Пета Македонска армия, 3, 4, 5 македонски полкове и т.н. Обратно Сърбия гледа да изтрие това понятие поради обвързването му с българската същност. В периода на кралското управление на Македония (1918-1941 г.) името Македония е изтрито от административната карта на Югославия и заменено с Вардарска бановина.
Тъй като около 2 август и след това ще се развихрят диви дискусии относно „македонския” език, „автономията на Македония”, за която се борили македонските революционери и т.н. – а авторът на тези редове ще бъде по това време на инспекционна обиколка по разкопките на НИМ извън столицата, смятам, че моят професионален и служебен дълг е да дам разяснение на българските журналисти, политици и обикновени хора по тези въпроси. Все пак и за това получавам заплата.
Защото идеята е българска държавна идея и е вменена на македонските революционери от български политически елит. В София си дават ясна сметка, че Великите сили няма да позволят България да се увеличи със сто хиляди квадратни километра – толкова е тогава организационната територия от Черно море до Албанските планини. За Великите сили това означава нова велика сила в Европа – България ще бъде по територия колкото Великобритания и съвсем малко по-малка от Германия и Италия. Вярно, велика само по територия, а не и по икономика и военни възможности, но Великите сили знаят, че това е преодолимо в рамките на 30-40 години. Затова са против. Със създаването на втора българска държава България се опитва да направи „римейк” на номера с Източна Румелия. Е, този път не става.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)