Казусът НДК – ДНК-то на българската трагедия

Преди два дни Лиляна Павлова уволни директора на НДК Мирослав Боршош. Аргументирано с обвинения за недобро управление, за генерирани загуби и т.н. Ден по-късно премиерът под натиска на културната общност възстанови Боршош и прехвърли надзора на НДК към Министерство на културата.

Как изглеждат нещата отстрани?

Първо, абсолютно неразбираемо е защо българското европредседателство непрекъснато се свързва с ремонта на НДК. Прословутият ремонт на двореца е важен. Но председателството на Съвета на Европейския съюз е политически акт, от България се очаква да ръководи политическия дневен ред на съюза и да предлага политически теми от общ европейски интерес. Да, добре би било това да бъде в приятна обстановка и със съответните екстри, но Европа помни и председателства, в които дори държавите са нямали правителства или са провеждали избори по същото време. Сигурно има по-сериозни основания да се подлага на съмнение капацитета на държавата да ръководи съюза, от ремонта на НДК….

Второ, за втори път в публичното пространство се изнасят факти за генерирани загуби от недобро управление на НДК, има съмнения за корупция, няма никаква прозрачност на изразходените обществени средства. Обаче няма никакъв обществен натиск към директора на НДК да излезе и да отговаря на тези въпроси. Да излезе и да предостави отговори, факти, да публикува отчети.

Коментарите в мрежите по темата макар и различни имаха нещо общо. И то беше, че от ремонта се краде и ще се краде. Никой не подлагаше на съмнение това. Културтрегери дори написаха, че дали в НДК се краде или не, няма значение, там се прави култура и това им стига.

Ами да се запитаме на глас тогава - кражбата част от българската култура ли е? Приемливо ли е за културните дейци да се крадат обществени пари? Ако културните дейци харесват някого трябва ли да се прикриват престъпления? Обществата, към които се стремим имат много ясен отговор на тези въпроси. Десетки известни личности са минали през съдебната скамейка независимо от таланта си и от приноса си към света. У нас обаче явно е силно развита културата на разделение. Даже кражбите се делят на обществено приемливи и обществено неприемливи.

Всъщност НДК казусът може да се разглежда като ДНК-то на българската трагедия – общество, за което корупция и култура са със знак за равенство е обречено на смях през сълзи и на словоблудство из мрежите.