Автор: Антон Андонов
Преди години Бетина Жотева бе едно от най-разпознаваемите лица на реформиращата се в началото на 90-те национална телевизия. Според слуховете, яркото й присъствие е станало повод един мъж да обяви дуел на друг за сърцето й.
На дискусия в Парламента това е било потвърдено, когато Къдринка Къдринова (бивш журналист от „Народна младеж“, „СЕГА“, „Тема“ и настоящ отговорен редактор на сайта на СБЖ) излязла с въпрос към Бетина Жотева:
През 2017-а Бетина Жотева е член на СЕМ. И с едно, вероятно не съвсем премерено изказване, стана повод за дуел. Политически дуел. Или за сянката под дървото.
„Понеже един от народните представители тук спомена „посланици”, ще спомена, че има подготвено писмо от испаноговорящите посланици – те са останали вече малко, посланикът на Испания, на Аржентина, на Куба и на Венецуела, ще отправя един въпрос към един член на Съвета на електронни медии – госпожа Жотева. Бих искала да се поинтересувам – имам информация от много достоверен източник, вчера Вие сте обяснили на един от тези испаноезични посланици, че в резултат на Ваш личен разговор с външния министър госпожа Екатерина Захариева, тя Ви е казала, че е за закриването на „Радио България“. Бихте ли обяснили, откъде имате тази информация? Както чухме, позицията на Външно министерство е друга."
*Според колеги, самата Kъдринка Къдринова и до ден днешен се представя за журналист в БНР. По този повод, а и заради публикациите в различни сайтове, от Националното радио излязоха с официално съобщение, което гласи: "Във връзка с погрешно разпространената от някои медии информация Българското национално радио уточнява, че Къдринка Къдринова няма трудовоправни отношения с БНР. Госпожа Къдринова е работила като редактор в редакция "Новини" на програма "Хоризонт" от 5 октомври 2015 г. до 4 април 2016 г. Трудовото й правоотношение е прекратено в рамките на изпитателния срок."
Дори да приемем изказването на члена на СЕМ като заплаха, да си отговорим честно – как точно би могла да се превърне в реалност? Регулаторният орган няма правомощия да наблюдава и управлява съдържанието в сайтове. С други думи – няма как лошата Бетина Жотева да осъществи институционален или законов натиск спрямо Къдринка Къдринова.
Иначе социалистите са прави – атмосферата в СЕМ се поставя под въпрос. И няма как да е иначе, когато в подобна ситуация една партия иска оставката на член на регулатора. А избраният за президент с гласовете на същата политическа сила (който има и квота в СЕМ) защитава с позиция радио, което на практика не съществува от години.
Историята накратко – от известно време отделни политици, Парламент, регулатори и гилдия говорят за казуса с хипотетичното спиране на Радио България. За незапознатите – това е редакция в БНР, която от около петилетка не излъчва (!!!) програма. В редакцията работят хора, подготвящи преводни материали за сайта на радиото и към днешна дата нямат ангажимент по подготовка на емисии.
Къдринова има право да пита. Жотева, може би, няма право да реагира толкова остро, колкото е реагирала. Но тук има няколко важни момента, които трябва да отчетем:
1. Екатерина Захариева и други политици по-скоро постигнаха консенсус, че „радиото“ трябва да се запази. Направиха го публично. Оттам нататък поставянето на този журналистически въпрос на дискусията е маловажно.
2. За съжаление институциите и журналистите у нас са в позицията на куче и котка. Почти никъде публично не се говори за позитивите от медийната регулация, смисъла от съществуването на СЕМ и законодателството в ресора. В същото време журналистите от държавните медии (и не само) реагират като ужилени, когато са накърнени правата им. Но нека не се лъжем – понякога колеги превишават своите. Или казано с други думи – СЕМ (и редица други институции) винаги са лоши, а журналистите винаги са прави.
3. Мястото, на което се случва тази дискусия и начинът, по който е „претоплена“ седмица по-късно създават неприятен вкус. И съмнения за задкулисна игра. „Скандалната“ история се разгръща по сутрешните блокове, влиза и в политическото говорене в Парламента. И в цялата тази какафония фактите остават някак на заден план. Затова и колеги-журналисти в материалите си днес твърдят, че Къдринова работи в Радио България. Онова, което не излъчва програма.
Не знам осъществил ли се е дуелът за сърцето на Бетина Жотева в началото на 90-те. Но тази ситуация вече е зад гърба й. Надявам се да не пострада от заблуден куршум и в дуела за нея, който се организира в момента. Защото това не е дуел за сърцето й, а за сянката под дървото. Или просто поредният политически дуел...
Не оправдавам Бетина Жотева. Но я разбирам. Журналистите у нас не са обединени, когато трябва да защитят правата си пред работодателя. Журналистите не са обединени и в протестите си. И случаят с „Радио България“ показва това. Всеки ден малцината останали служители на редакцията се събират под сянката на две дървета в опит да запазят местата си. И тези протести почти не се отразяват от колегите им. Сравнението личи особено много при съпоставка с няколкото дни, в които Слави Трифонов стоя пред Парламента. Журналистите са сравнително обединени, когато има общ враг. А какъв по-добър от СЕМ.
С други думи – аз и всички, които четете този текст, плащаме заплатите в едно на практика несъществуващо радио. Не желая да ставам част от дискусията „За“ и „Против“ радиопрограмата, която не се излъчва от пет години, за наша сметка. Факт е обаче, че публичният натиск доведе до изразена от управниците воля „радиото“ да бъде запазено.
Случаят с Бетина Жотева и Къдринка Къдринова е част от отровната симбиоза между журналисти и политици. Едните подхващат темата, другите отиграват топката в политически удобна позиция. И накрая първите имат допълнително съдържание за емисиите си. Ситуацията е такава от много време насам. И затова изнервянето на Жотева е обяснимо. Не мога да си обясня обаче защо левицата поиска оставката й.
)