Българското Председателство на ЕС доскоро беше една голяма загадка и се изчерпваше основно с конкурса за лого, администрацията на Лиляна Павлова и парите за ремонта на НДК. Ето че най-важното събитие за следващата година вече започна да придобива конкретни очертания. Задачите на домакинството на София звучат логично – икономика и заетост, сигурност и миграционни въпроси, интеграция на Западните Балкани в съюза и ролята му на глобален играч.
Дотук добре. Други две партньорски страни в българската „тройка“ – Австрия и Естония – споделят същите виждания. Днешната среща на лидерите на трите държави в Брюксел представи общата работна програма за следващите 18 месеца, като сред приоритетите са още правосъдие, енергетика и граждански права.
Естония, по-специално, поставя фокус върху отбранителното сътрудничество (предвид споровете й с Русия), цифровата икономика и новите технологии. Това е съвсем очаквано, тъй като малката балтийска държава е безспорен лидер в т.нар. електронно правителство – гласуването, плащането на данъци, редица административни услуги, дори купуването на билети в градския транспорт е изцяло дигитализирано. И, освен това, е в съзвучие с ресора на Мария Габриел в ЕК.
Защо Председателството е важно за България?
За шест месеца, от 1 януари до 1 юли догодина, над 20 000 официални лица – държавни лидери, министри, дипломати и бюрократи – ще пристигнат в София, за да вземат важни решения за 500 милиона души на Стария континент. Освен преките икономически ползи от посрещането на толкова много гости, България ще осъществи своеобразен дебют като инициатор на ходове на европейската шахматна дъска. Това е шанс да се утвърдим като независим и равноправен участник в европейските политики, а не като нечий троянски кон, сателит или проводник.
Ако можеш да спечелим нещо от цялата работа, това най-вече е престиж и уважение. Досега България изглеждаше повече като двойкаджията от последния чин, който не се впечатлява от уроците и знанията на отличниците, защото тайно мисли как да си похарчи (социалната) стипендия. България изглеждаше като изтърсак в елитен клуб. Да, присъства формално, но е най-бедна, най-изостанала, най-корумпирана и т.н.
Сега страната ни получава правото да задава дневния ред в Съвета на ЕС – една от трите институции, които одобряват законите и политиките на съюза. Зад всичко това стои огромна административна работа, но по-важното е, че София има думата да постави на масата проблемите, които са й важни, и да направи добра реклама сама на себе си.
Какво ни вълнува?
Преди изборите европейска тема у нас беше свързана с охраната на границите и усвояването на еврофондовете. Тук прибавяме, разбира се, и ежегодните доклади за състоянието на правосъдието и вътрешния ред. Междувременно обаче ситуацията коренно се промени.
Великобритания преговаря за развод с Брюксел, САЩ на Доналд Тръмп поиска повече разходи за международна сигурност, терористичните атентати не намаляват, Турция избра да даде неограничена власт на Ердоган, Франция си избра президент, който критикува пропагандата на руските медии пред самия Путин, а съседна Македония обеща да подпише на 2 август очаквания от 15 години Договор за добросъседство с България.
Предстоят трудни месеци и София може да има ключово значение за напредъка по отделни направления, като се започне от защита на правата на европейските граждани във Великобритания, през новата система за разпределение на бежанците по държави - членки, и се стигне до енергийните проекти, отношенията с Русия и интеграцията на Западните Балкани в съюза.
Отделно, България поиска да приеме две ключови структури, които сега са установени във Великобритания – Европейската агенция по лекарствата и Европейският банков орган, който издава банковите регулации в съюза. Макар че други страни-членки имат апетити към агенциите, България трябва да преследва и собствените си интереси.
Най-важното условие
Да се стегнем и да се държим сериозно. Без нацистки шегички, парламентарни заяждания кои са по-по- най комунисти, котешки СПИН, еднодневни скандали и така натакък. Председателството не трябва да бъде сведено до усвояване на едни пари за ремонтни дейности, рекламни материали и кетъринг. Председателството не трябва да бъде технически въпрос, а политически, идеен, ако щете. Председателството не трябва да прилича на безразборна говорилня, а да бъде целенасочено, прагматично и реалистично.
Европа се намира в период на криза, разкъсвана е от различни национални интереси и популизъм, решенията се взимат трудно, но не и невъзможно. През януари топката ще тупне в нашето поле. Такъв сериозен шанс се открива веднъж на няколко години. И ще бъде много жалко, ако не го използваме както трябва.
Автор: Марина Стоименова
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)