Шефът на КЕВР: България се нуждае от нова енергийна стратегия

Според председателя на КЕВР Иван Иванов България се нуждае от нова енергийна стратегия. Той каза това по време конференция "Индустрия, енергетика и климатични промени 2017", организирана от индустриалния клъстер "Средногорие".

Визия на КЕВР за следващите години е да се утвърждава чрез нормативните актовете доверието в либерализацията на пазара, като правилата са прозрачни, а участниците - равнопоставени, изтъкна председателят на КЕВР. Освен това, Комисията трябва да създаде устойчива регулаторна рамка, да има засилване на мониторинга на пазара в съответствие с правилата по веригата.

За да се върви към либерализиран пазар, трябва да се увеличи ликвидността на борсата, изтъкна Иванов, цитиран от БНР. Ако всичко това бъде изпълнено и законово утвърдено, ще се създадат предпоставки българският енергиен пазар да стане част от регионалния свободен електроенергиен пазар за района на Югоизточна Европа.

Иванов обeща подкрепа за проекта за газификация на Средногорието. Той каза, че проектът съществува в плановете на "Булгартрансгаз" и ще продължи с усилията си да стане приоритетен пред други три проекта, които са в списъка на тази компания, защото е важен за региона, пише БТА.

Иванов посочи още, че предстои продължаване на реформите, като за това е нужно НС да гласува съществени промени в Закона за енергетиката, смяна на статута на единствения купувач в лицето на обществения доставчик - НЕК, и създаване на пътна карта до пълната либерализация на пазара.

Иванов смята, че в България чрез създаването на енергийна стратегия, която да бъде утвърдена от НС, ще има фундаментална визия и стратегически приоритети на държавата ни в областта на енергетиката. По този начин няма да се водят спорове по един или друг проект и няма да има сблъсъци на лобита от различни сектори от българската енергетика за това как да върви страната. Иванов изтъкна необходимостта от нова енергийна стратегия на мястото на тази от 2011 г., която вече не е актуална, като в нея трябва да са отразени основните правила от Четвъртия енергиен пакет на ЕС и основните цели на базата на Парижкото споразумение за енергетиката и климата. Председателят на КЕВР изрази надежда новата стратегия да бъде приета от НС и посочи, че тя ще е рамката, в която ще продължим към пълна либерализация.

Либерализацията е процес, който се явява инструмент за постигане на големите цели в енергетиката на страната - създаване на свободен, предсказуем и устойчив енергиен пазар, на устойчива регулаторна среда, на енергийни компании, които имат способността в конкурентна среда да бъдат финансово стабилни, като заедно с това трябва да се намери и решение на проблема със защита на енергийно уязвими потребители, изтъкна още председателят на КЕВР

Според председателя на КЕВР до края на 2018 г. е достатъчен период небитовите потребители на регулирания пазар да излязат на свободния, а 5-годишният период, препоръчан и от ЕК, / до края на 2021 г./ да бъде период, в който изцяло да бъде либерализиран пазарът и за всички битови потребители. Сред рисковете през ускорената либерализация той посочи, че това може да доведе до съществени проблеми в целия сектор, защото е необходимо цялата енергия да може да се купува свободно от борсата, което сега не е така. Освен това при ускорена либерализация може да се окаже, че част от големите дружества-производители на електроенергия няма да са конкурентноспособни, което ще създаде сериозен проблем на енергийния баланс. Затова, по думите на Иванов, трябва да се постъпва последователно в посочени от него срокове.

Сред плюсовете в работата на Комисията Иванов посочи това, че тя е успяла по справедлив начин да разпредели тежестите от добавката "задължение към обществото" върху всички енергийни потребители, създадените - нормативна база, за да стартира електроенергийната борса и инструкция за смяна на доставчика. Освен това, комисията се е справила до голяма степен с, по думите на Иванов, наследени тежки ценови деформации - кръстосаното субсидиране между топлинната и високоефективната електрическа енергия в когенерациите и се справя и с кръстосаното субсидиране между битовите и небитовите потребители на регулирания пазар. За "Енергопро" въпросът е изцяло решен, за ЧЕЗ и EVN сме постигнали сериозен успех, който ще проличи в нашето ценово решение в края на този месец, изтъкна председателят на КЕВР. Друга премахната деформация е свързана с купуването на технологичните загуби от разпределителните компании да бъде извършено не по цени под себестойност от АЕЦ "Козлодуй", а по цените на обществения доставчик.