Как безотчетно се харчат милиони за ремонта на НДК

На 15.06.2017 г., след журналистическо разследване на „Труд”, Мирослав Боршош все пак изпълнява задължението си да обяви годишния финансов отчет на НДК за 2016 г.

Документът е публикуван в Търговския регистър във вид „зебра” – с плътни черни линии е заличена цялата съществена информация относно финансовото състояние на държавното дружество, готвещо се да приеме основните събития от българското председателство на ЕС. А въпросното състояние, меко казано, никак не е добро. Генерирана е нова годишна финансова загуба от 8 632 000 лв., като разполагаемата парична наличност към 31.12.2016 г. е 8 789 000 лв. при преведени от държавата само преди четири месеца ( на 22 август 2016 г.) 17 000 000 лв., съобщава "Труд".

От отчета не става ясно как и за какво са харчени целевите милиони, поради което независимият одитор го е заверил със следното квалифицирано мнение: „Не получихме достатъчно потвърждения от външни източници на информация за салдата по сметките на разчетите с контрагенти и не бяхме в състояние да се убедим в разумна степен на сигурност, включително чрез прилагане на алтернативни одиторски процедури, относно достоверността на вземанията и задълженията към датата на баланса.” И още: „Ръководството (на НДК) носи отговорност за другата информация, различна от финансовия отчет и одиторския доклад върху него. Нашето мнение относно финансовия отчет не обхваща другата информация и ние не изразяваме каквато и да е форма на заключение за сигурност относно нея … Ние достигнахме до заключението, че другата информация съдържа съществено неправилно докладване … Неправилни отчитания могат да възникнат в резултат на измама или грешка … Рискът да не бъде разкрито съществено неправилно отчитане, което е резултат от измама, е по-висок, отколкото рискът от съществено неправилно отчитане, което е резултат от грешка, тъй като измамата може да включва тайно споразумяване, фалшифициране, преднамерени пропуски, изявления за въвеждане на одитора в заблуждение, както и пренебрегване или заобикаляне на вътрешния контрол.” Става и по-интригуващо: „… Ръководството (на НДК) носи отговорност за оценяване способността на дружеството да продължи да функционира като действащо предприятие, оповестявайки, когато това е приложимо, въпроси, свързани с предположението за действащо предприятие, освен ако ръководството не възнамерява да ликвидира дружеството или да преустанови дейността му, или ако ръководството на практика няма друга алтернатива, освен да постъпи по този начин.”

Преведен на разбираем език, горният деликатен изказ означава, че на проверяващите не са били предоставени поисканите от тях документи и информация, а само тези, които са преминали ситото на взискателната преценка на г-н Боршош. Ето защо независимият одитор изразява съмнения за фалшифициране, преднамерени пропуски, въвеждане на одитора в заблуждение и пренебрегване или заобикаляне на вътрешния контрол.

Закон за публичното предлагане на ценни книжа

Чл. 221, ал. 1 Който не разкрие публично уведомление за финансовото състояние на предприятие в 30-дневен срок от края на съответното тримесечие, се наказва с глоба в размер от 3 000 до 5 000 лв., а при повторно нарушение виновното лице се наказва с глоба в размер от 5 000 до 10 000 лв. Отделно на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 5 000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 20 000 лв.

Съгласно чл. 221а, ал. 1 Ръководител, който не разкрие публично годишния финансов отчет за дейността в срок до 90 дни от завършването на финансовата година, се наказва с глоба в размер от 3 000 до 30 000 лв. На юридическо лице се налага имуществена санкция в размер до 5 на сто от общия годишен оборот в съответствие с последния изготвен годишен финансов отчет, който за НДК е 30 719 000 лв., т.е. размерът на санкцията е до 1 535 950 лв.

Не са публикувани никакви данни за дружеството

Не се е отчитал и пред КФН

Няма информация как се харчат 17 млн. лв.

Наред с „дребното” нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството и чл. 5 от Закона за Търговския регистър да публикува в Търговския регистър Годишния финансов отчет на НДК за 2015 г., Мирослав Боршош напълно игнорира задълженията си по глава шеста „а” във връзка с § 1д, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн. ДВ, бр. 42 от 03.06.2016 г.). В съответствие с посочените нормативни разпоредби, „Национален дворец на културата – конгресен център София” ЕАД, в качеството му на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, е длъжно периодично да разкрива информация пред Комисията за финансов надзор чрез изпращане на шестмесечни и годишни финансови отчети, както и на тримесечни уведомления за финансовото състояние.

Направената от „Труд” проверка в официалния сайт на Комисията за финансов надзор показа, че до този момент НДК не е изпратил нито един отчет или уведомление. По този начин, въпреки твърденията на годсподин Боршош за прозрачност при разходването на публичните средства, контрол от „над 10 институции” и „направени десетки срещи с медиите и акции по отчитане на вложените в ремонта средства”, всъщност никой не разполага с информация как се харчат 17-те милиона лева – нито данъкоплатците, нито принципала министър Лиляна Павлова и в крайна сметка дори финансиращият орган – Министерският съвет на Република България.

Директорски прощъпулник

Как се харчат 6 млн. лв. на бързи обороти

Хвърлял пари и за медиен комфорт

На 24.11.2014 г. за изпълнителен директор на „Национален дворец на културата – конгресен център София” ЕАД е назначен Мирослав Ласло Боршош. Към тази дата по банкови сметки на държавното търговско дружество е била налична парична сума в размер на над 6 000 000 лв. От публикувания в Търговския регистър Отчет за финансовото състояние на НДК към 31.12.2014 г. става ясно, че Дворецът е разполагал със 6 083 000 лв.

В самото начало на 2015 г. г-н Боршош започва ударно харчене на заварените от него милиони за кафене, помпозно наречено Литературен клуб „Перото”, ликвидиране на Зала 2 за сметка на почти нефункциониращия Театър „Азарян”, създаване на прочулото се като ъндърграунд пространство „ДНК”, 450 000 лв. за продуциране на провалената с всичко на всичко две представления постановка „Квартет”, стотици хиляди за PR и медиен комфорт. В резултат, само след една календарна година – на 31.12.2015 г. по сметките вече са останали едва 2 384 000 лв. Натрупана е годишна финансова загуба в размер на 9 339 000 лв. Вероятно това е причината Годишният финансов отчет на НДК за 2015 г. и до днес да не е публикуван в Търговския регистър в нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството и чл. 5 от Закона за Търговския регистър.

Останалите на 31.12.2015 г. 2 384 000 лв. са изчерпани почти напълно до м. юни 2016 г., когато дружеството вече не е в състояние да плати най-належащите си задължения, като тези за електрическа енергия. Когато на 22.08.2016 г. Министерският съвет превежда на „Национален дворец на културата – конгресен център София” ЕАД целеви 17 000 000 лв., предназначени за преустройството и адаптирането на основната му сграда за нуждите на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г., Дворецът е разполагал със скромната сума от 62 364,83 лв. в банковата си сметка.

Опасността от фалит и ликвидация

Чистата стойност на имуществото на НДК е спаднала с 26,5 милиона лева

По силата на чл. 252, ал. 1, т. 5 от Търговския закон всяко акционерно дружество се прекратява с решение на съда по седалището му по иск на прокурора, когато чистата стойност на имуществото на дружеството спадне под размера на вписания капитал, ако в срок до една година общото събрание не вземе решение за намаляване на капитала, за преобразуване или прекратяване.

Чл. 247а, ал. 2 от Търговския закон дефинира „чистата стойност на имуществото” като разликата между стойността на правата и задълженията на дружеството съгласно баланса му.

От обявения на 15.06.2017 г. Годишен финансов отчет на НДК за 2016 г. е видно, че на 31.12.2016 г. общата стойност на активите (правата) е 369 379 000 лв., общата стойност на пасивите (задълженията) е 2 786 000 лв., а размерът на вписания капитал е 393 155 000 лв. 393 155 000 – (369 379 000 – 2 786 000) = 393 155 000 – 366 593 000 = 26 562 000, следователно чистата стойност на имуществото на „Национален дворец на културата – конгресен център София” ЕАД е спаднала с 26 562 000 лв. под размера на вписания му капитал. По този повод одиторът, проверил и заверил Годишния финансов отчет за 2016 г., е подчертал отговорността на ръководството на Двореца на културата да оцени способността на дружеството да продължи да функционира като търговско дружество.