Въпреки драматично слабото представяне на изборите, британския премиер Тереза Мей изглежда решена да се задържи на поста си. В краткосрочен план тя може и да успее. Но дългосрочните последствия може да се окажат катастрофални за страната, коментира Ройтерс.
Преговорите за излизане на Обединеното кралство от Европейския съюз (Брекзит) трябва да започнат на 19 юни - след една седмица. Мнозина предполагаха, че след шокиращия резултат от изборите в четвъртък Мей ще се оттегли в полза на нов лидер от нейната Консервативна партия. Европейските лидери вече бяха дали сигнал, че са готови да преразгледат графика в случай на победа на опозиционната Лейбъристка партия, и че вероятно биха сторили същото и при сегашните обстоятелства.
Мей обаче изглежда иска да води дискусиите. Това е токсична динамика, която ще направи каквото и да е споразумение почти невъзможно. В предизборната кампания Мей неведнъж предупреждаваше за опасностите от "коалиция на хаоса", ако опозиционната Лейбъристка партия стане най-голямата в парламента. С безсрамна бързина обаче тя влезе в преговори за партньорство със северноирландската Демократическа юнионистка партия, която й дава крехко мнозинство в парламента. Това е брилянтен, макиавелистки ход, който я прави, поне за момента, изненадващо неуязвима.
Трудно е да се вярва, че много хора извън нейния тесен кръг на Даунинг стрийт 10 искрено вярват, че Мей е правилният избор точно в този момент. Но това изглежда няма значение. В кампанията тя казваше, че се гордее, че понякога я наричат "ужасно трудна жена". Тогава тя се позоваваше на способността си да преговаря с Европа. Сега тя отпраща всички евентуални съперници - както от своята партия, така и извън нея.
Това може да изглежда като оскърбление за демокрацията, но истината е, че премиерът все още е лидер на най-голямата британска политическа партия. И тя откри идеологически съюзник, готов да я подкрепи. Правителството, която тя състави, едва ли би могло да бъде по-откъснато от електората, обърнал се рязко наляво. Но почти нищо не подсказва, че на нея й пука.
В нейната Консервативна партия няма да има недостиг на личности, които биха желали да я свалят - те очевидно са давали обилна информация на медиите веднага след като започнаха да постъпват резултатите от изборите. Възможно е да се появят претенденти, които да оспорят лидерството й, но това далече не е неизбежно.
Бившият финансов министър Джордж Озбърн е може би най-вероятният претендент, който напусна парламента при тези избори, за да оглави редакцията на лондонския вестник "Ивнинг стандард". Други потенциални съперници като сегашния финансов министър Филип Хамънд остават в нейното правителство и досега не са казали нищо публично, нито преди, нито след изборите.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)