Депутатите приеха на първо четене Закона за концесиите

Парламентът прие на първо четене Законопроекта за концесиите.

"За" новият закон гласувах 124 народни представители, 68 бяха "против", а "въздържал се" не гласува никой. Законопроектът бе внесен от депутата от ГЕРБ Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г., като предизвика сериозен дебат в пленарна зала. Вносителите посочват, че със изцяло новия Закон за концесиите се въвеждат в българското законодателство изискванията на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от 26 февруари 2014 г., за възлагане на договори за концесия, която е част от законодателния пакет на Европейския съюз за реформиране на правото в областта на обществените поръчки и концесиите. В мотивите на закона е записано, че с него се цели усъвършенстване на действащите разпоредби за концесиите и се предлага отмяната на сега действащите Закон за концесиите и на Закон за публично-частното партньорство, тъй като съществена част от материята, уредена с тях, е предмет на уредбата на Директивата за концесиите.

Законопроектът предлага две основни форми на концесии - публично-частното партньорство, с което публичен партньор възлага строителство или услуги на икономически оператор и концесията за ползване, която е традиционната концесия в съответствие с действащия Закон за концесиите. С него се предлагат и три вида процедури, които са: открита процедура, състезателна процедура с договаряне и състезателен диалог. Въвеждат се всички изискуеми по Директивата за концесиите процедурни гаранции, като се осигуряват изискваните от Директивата правила за обявяване, прозрачност, недопускане на дискриминация и състезателност от страна на концедентите, както и изискването концедентът да осъществява както контрол, така и мониторинг за изпълнението на концесионния договор.

Директивата за концесиите въвежда праг от 5 225 000 евро, като концесиите, които са над този праг, са с трансграничен интерес, а съответно всички останали концесии за строителство и услуги, които са под този праг, както и концесиите за ползване, са дефинирани като концесии без трансграничен интерес. Проектът на закон предвижда концесиите да се възлагат от министрите и кметовете на общини, като Министерският съвет и общинските съвети запазват правомощията си да одобряват предварително определени решения.

Предлага се всяка концесия да е за определен срок, като конкретната му продължителност не може да бъде по-дълга от максималния срок, който е предвиден при откриване на процедурата с решение на концедента. С цел гарантиране на обществения интерес се въвежда допълнителна гаранция като санкция от Народното събрание, когато определеният от концедента максимален срок е 35 години или по-дълъг. По отношение на общинските концесии, когато максималният срок е 20 години или по-дълъг, се предлага одобряването да стане с мнозинство две трети от общия брой от общинските съветници, а когато срокът е 35 години или по-дълъг, освен решение от общинския съвет е необходимо и решение от Народното събрание.

Създава се правна възможност в националния концесионен регистър да се публикува както информация относно изпълнението на договорите, така и информация относно провеждането на процедурите за възлагане на концесии, с цел разширяване на публичността и превръщането му в централизирана административна информационна система. Също така се предвижда офертите и заявленията да се подават като електронни документи с цел по-плавно преминаване към електронни услуги.