Не става само с палка и с нови закони

Само с палка срещу терористите?

Само с нови закони нищо не става. Необходими са смели реформи, за да може Великобритания да се противопостави на тероризма вътре в собствените си граници. Невъоръжените улични полицаи – каквато е отколешната британска традиция – отдавна са изостанали от духа на времето. Полицаят, който смело атакува терористите на моста в Лондон, въоръжен само с полицейска палка, днес е обявен за обявен за герой. Но ако имаше служебен пистолет, той можеше да предотврати втората фаза от атентата, когато извършителите се нахвърлиха с ножове срещу минувачи. Съкращенията в полицейския апарат навярно ще бъдат отменени. Но във Великобритания е нужно още нещо: честен разговор за грешките от миналото и за реалната обстановка в някои общини. Правителството трябва да потърси сътрудничество с многообразните мюсюлмански общности и да разговаря с тях - а не за тях. Да приемаш все нови и нови закони срещу тероризма – това си е просто успокоително хапче. А през последното десетилетие бяха гласувани общо 11 такива.

Сега вече няма да се церемоним – това приблизително каза британската правителствена ръководителка Тереза Мей след последното терористично нападение в Лондон. Това беше третият атентат в рамките на три месеца, тоест - крайно време за твърда реакция. Тереза Мей настоява преди всичко за по-тежки наказания в случай на тероризъм и засилен ангажимент в борбата срещу ислямизма и екстремизма.

Ако обаче иска навреме да открие престъпниците наоколо, обществото има нужда от непоколебим полицейски ангажимент на място. Знае се, че именно във Великобритания виреят доста потенциални терористи, родени и отрасли в страната. А съкращенията на Тереза Мей засегнаха най-вече патрулиращите полицаи, които най-добре познават своите квартали. И които открай време черпят от хората на място информация за определени джамии и проповедници, след което внимателно проверяват наученото – за разлика от случилото се в Манчестър, където тъкмо проверката не беше сработила.

Във Великобритания от години съществува национална програма срещу радикализирането, която дори доведе до някои успехи. Въпреки това ефектът е незадоволителен. Някои мюсюлмански групи се борят срещу програмата за превенция, защото я смятат за дискриминираща. В редица квартали на големите британски градове от години виреят паралелни общности, които живеят затворено и в пълна изолация от манталитета и всекидневието на съвременното европейско общество. В тези квартали действат шериатски съдилища, а в някои мюсюлмански училища без никакъв външен контрол се преподава консервативен ислям. И двете големи британски партии носят политическата отговорност за това сбъркано развитие. Водени от някаква криво разбрана политическа коректност лейбъристите дълго време си затваряха очите за проблемите на мюсюлманските квартали. Но и консерваторите тежко се провалиха поради нежеланието си да наложат поне някакъв контрол над мюсюлманските училища. Те просто не искаха да се конфронтират с гръмогласните говорители на някои мюсюлмански групи.

Може ли Тереза Мей да се справи с предизвикателството? Като вътрешен министър тя беше твърде тесногръда, безидейна и всъщност не постигна кой знае какви успехи. Нейният съперник Джереми Корбин пък няма политически опит и не е склонен да подхваща горещата тема за тероризма, която е недолюбвана в лявото политическо пространство. А британските избиратели, които се чувстват безпомощни след последните атентати, на изборите в четвъртък навярно ще се взират унило в избирателните бюлетини.

Не е ясно дали избирателите непременно ще я възнаградят за тези усилия. Защото именно тя като министър на вътрешните работи съкрати 10 000 работни места в полицията, понижи заплатите на полицаите и така създаде усещане за апатия в цялата служба. Един млад полицай във Великобритания едва изкарва пари за прехрана. Тоест, кой ли би се хванал на такава работа?