*Ягода Маринич е германска писателка от хърватски произход. Родена е в семейство на хърватски преселници в Германия, живее в Хайделберг. Последният ѝ роман "Made in Germany - какво в Германия е германско" е посветен на германската идентичност и разглежда Германия като страна на мигранти.
Не е трудно да се смятаме за по-морални от Тръмп. Но знае ли самата Европа какво иска? И ако Меркел ще е водачка на свободния свят, нима останалите само ще я следват? Това може ли да е Европа, пита Ягода Маринич.
В предизборната борба Меркел ще се преоткрие. Световната политика, изглежда, ѝ приляга добре. Но в самата Германия, а също и в Европа, прокарваните от нея драстични икономии разсипват цели слоеве от населението. Пенсиите в Гърция отново ще бъдат орязвани. А пенсиите на много германци са направо неприлично ниски за страна, която се къпе в благоденствие. Пропастта между бедни и богати, между Севера и Юга продължава да се задълбочава.
Нима Тръмп може да изолира САЩ от останалия свят? Да постави американците под нещо като стъклен похлупак, за да ги предпази от неблагоприятните климатични въздействия? Как ли функционира подобен национализъм в биосферата? И ще излязат ли сега хората на граждански протест, както се надяваше Жижек? Ще има ли втори Марш на протеста във Вашингтон?
Но Тръмп е по-лош от корумпираната система, която олицетворява. В това се убедихме и съвсем наскоро: Тръмп застава пред микрофона, както винаги преливащ от възхищение към самия себе си и от възторг, че е станал президент, за да обяви, че САЩ се отказват от Споразумението за климата. Във вселената на Тръмп очевидно и климатът е поделен между отделните национални държави.
Само едно нещо не бива да забравя ЕС: че би могъл да е силен пред света, само ако е силен и вътрешно. Противоречията в Европа далеч не са решени. Нито пък е изяснена ролята на Германия в тази нова Европа. И ако Меркел ще е водачката на либералния свят, какви ще са задачите на останалите? Просто да я следват? Нима това ще е Европа? Меркел има и нерешени проблема у дома: докато Тръмп извежда САЩ от Климатичното споразумение, в Германия защитата на климата е повече или по-малко вербална добродетел, с която страната обича да се хвали пред света, но за която не винаги е готова да плаща.
Световният ред е сериозно разклатен. Самият свят ни кара да се чувстваме несигурни. Европа трябва да порасне, и то във време, в което преживява най-сериозната криза в досегашната си история. Не е трудно да се смятаме за по-морални от Тръмп. Да се оказва съпротива срещу един президент с отслабени позиции е по-лесно от очакваното. Безотговорността на Тръмп превръща Европа в привлекателен партньор за останалия свят. Повтаряният в продължение на десетилетия упрек, че Европа не поема достатъчно отговорност в световната политика, скоро може и да стане излишен.
След срещата на върха на страните от Г-7 германската канцлерка Ангела Меркел даде отпор на изолационизма на Тръмп. Според нея, Европа няма да се окаже по-слабият партньор. След срещата на Г-7 виждаме все по-ясно защо част от англосаксонската преса обяви Меркел за лидер на свободния свят. Меркел критикува Тръмп по начина, по който го правеше Мишел Обама: без да му споменава името. Малко след това Меркел се срещна с държавните глави на Индия и Китай. Каква ирония само - за да бъде защитен западният свят, вече е нужно да се сключват нови съюзи с Китай. Само дето Русия още я няма. Благодарение на Тръмп, ЕС и Китай сега ще работят заедно срещу глобалното затопляне и в името на свободната и честна търговия. През това време Тръмп прави някои пробни изпитания на ракети, защото не е ясно още колко дълго неговите туитове ще са достатъчно интересни, за да красят първите вестникарски страници.
Тези дни Тръмп се изправи пред световните медии и обяви горе-долу следното: ще дам моя принос за по-нататъшното унищожаване на света. Климатичното споразумение било неизгодна сделка за САЩ. След което режисьорът Майкъл Мур написа в Туитър: „Тръмп току-що извърши престъпление срещу човечеството”. Нека си припомним каква буря от възмущение породи словенският философ Славой Жижек, когато призова Тръмп да бъде подкрепен на президентските избори в САЩ. Всъщност апелът на Жижек далеч не беше ласкателен за Тръмп - в него се съдържаше надеждата, че ако Тръмп спечели, това ще разбуди демократичното общество, докато с Клинтън начело нищо няма да се промени. С други думи Жижек искаше да каже, че с човек като Тръмп на президентския пост, революцията е съвсем близка.
Тези дни в Берлин гостува Бърни Сандърс и показа, че действително е човек с истински леви убеждения – нещо, което кандидатът за канцлер Мартин Шулц все още не е съумял да постигне. "Нямаме право повече да търпим алчността на милиардерите", заяви Сандърс в Берлин. Но в момента ние все още се примиряваме с това, че те посягат към властта и дори я получават. Ако ЕС желае да запълни празнотата, оставена от Тръмп, ние, европейците, ще трябва най-сетне да си изясним как Европа да се представя пред света и какви ценности да защитава.
Тръмп иска нови преговори. И също като злия гном Румпелщилхен от приказките на братя Грим не спира злорадо да повтаря едно и също: да преговаряме, да преговаряме! В миналото тази упоритост носеше наТръмп успехи - така той се сдоби със своите златни кули. Но сега това го вкарва в изолация. Макар и да не е напълно сам: по въпроса защитата на климата САЩ вече са в компанията на страни като Никарагуа и Сирия. Този негов политически стил си пролича още на срещата на Г-7: Тръмп обича да играе голф със света, но тревата под краката му вече се превръща в хлъзгав и опасен лед и никой не знае как да отиграе топката така, че тя да умери целта. Не е изключено и самият Тръмп да се подхлъзне накрая.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)