Българската академия на науките /БАН/ напомня, че през втората половина на IX век Българската държава, представлявaна от цар Борис I, извършва два съдбовни акта - първо, християнството е прието като държавна религия; второ, прогонените ученици на св.св. Кирил и Методий са приети в България и са им създадени условия да продължат делото на своите учители.
От БАН отбелязват, че дискусията завършва с официален протокол, в чието заключение е записано: 1. - "Народната основа на езика на Кирило-Методиевските преводи се явява солунският диалект на българския език през IX век; 2. - Езикът на преводите в произведенията на Преславската и Охридската школа е старобългарският литературен език; 3. - езикът на Кирило-Методиевските паметници е изиграл огромна роля в културния живот на другите славянски народи и във формирането на техните литературни езици".
Това се посочва в съобщение на ръководството на БАН, в което се отбелязва, че е във връзка със засиления през последните дни обществен интерес към Кирило-Методиевото дело. В резултат на тази подкрепа в България възникват две книжовни школи - Охридската и Преславската. Създадената в тях кирилска азбука се разпространява широко в славянския свят, допълват от БАН. "Учени от много страни са изследвали и изследват делото на св.св. Кирил и Методий. Особено място между тях заема и световноизвестният руски учен акад. Дмитрий Лихачов, чиито научни публикации върху създаването и разпространението на славянската писменост се ползват с широка популярност и днес. Освен това, през 1985 г. по инициатива на ръководствата на БАН и Академията на науките на СССР, в София е проведена академична дискусия с участието на известни учени от двете академии", пише в съобщението.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)