Здравната система в страната ни все още не е подготвена за събиране, генериране и анализиране на данни за проследяване на ефекта от приложимите терапии и възможност за изолиране на субективните фактори, които също влияят върху резултата от лечението. Около тази теза се обединиха експерти по време на дискусия "Проследяване на ефекта на лекарствени терапии в онкологията".
Въвеждането на механизъм за проследяване на ефекта от терапията изисква много по-висока степен на електронизация и стандартизация в здравната система. Здравната система трябва да е подготвена да осигури бързото навлизане на нови терапии, които дават по-добри възможности за лечение на пациентите с онкологични заболявания, каза Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България, предаде БТА.
Експертите отбелязват, че механизмът за проследяване няма да е приложим за всички нови лекарства, тъй като субективните фактори, влияещи върху резултата от лечението - съдействие от страна на пациента и др., не винаги могат да бъдат изолирани при анализа на данните.
По думите му предвиденото въвеждане от следващата година на механизъм за проследяване на ефекта от терапията, след включването на даден медикамент в системата на заплащане с публични средства, може да даде възможност достъпът на пациентите до конкретно реимбурсирано лечение да се усъвършенства.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)