Борислав Цеков: Лозан Панов вдигна крак да прекрачи границата

Принципно този призив дори да се дължи на недостатъчно познаване на практиката на българския Конституционен съд, в което се съмнявам - по-скоро има едно злоумишлено изопачаване.

Ако президентът Румен Радев реши да създаде разследваща комисия, каквато му предложи в писмо председателят на ВКС Лозан Панов, той би погазил конституцията, заяви в "Офанзива" по Канал 3 Борислав Цеков, доктор по конституционно право.

"Има термин извънконституционни правомощия в конституционната политика, но г-н Панов се позовава на едно решение на конституционния съд и по един некореткен начин. И тогава съдът отбеляза, че държавният глава може да упражни това с изказвания, с изявления с морално-политическа стойност, но в никакъв случай това, което г-н Панов пише - президентът да бил създал комисия, която да разследва (забележете!), определени действия на главния прокурор.

Аз искам тук да подчертая нещо много ясно: виждаме,че господин Панов предприема една политическа совалка, среща с партии, с партийни лидери, с институции , това е негово намерение. Правейки тези совалки и заявявайки намерения да работи за конституционни промени, той вече върви по ръба на влизането в политиката. Ако той или всеки друг магистрат прави подобни заявления за коституционни промени в страната - промени, реформи, ако ги прави на научен форум, лично, на конференция, семинар, симпозиум, това е част от свободата му на изразяване като личност. Но когато се прави от институцията Върховен касационен съд, чийто председател е господин Панов, и в това качество той прави тази совалка и настоява за промени, тук е много тънка границата между практическата политика и статута на един магистрат. Не случайно е ключово изискване магистратие да бъдат политически неутрални - не само партийно, но и политически неутрални.

Ако президентът Радев вземе,че реши да създаде такава комисия, както искаше г-н Панов, той щеше не само да наруши, а да погази конституцията. Чест му прави, че много балансирано, но и категорично октаза да извърши такава дейност. Призивът за създаване на такава комисия е освен това е неуважение към държавността, опити за политическо интригантство и въвличане на държавния глава в една полемика, която няма нищо общо с държавността, а създаване на политически конфликт, част от който е господин Панов. Той или действа под чужда диктовка - един зависим човек понякога върши нелогични неща, но това е само хипотеза.

България е на 4-то място в Европа по брой съдии на глава от населението и въпреки това виждаме тези забавяния.
Нещо повече - правосъдното министерство всекидневно плаща плаща между 12 000 и 15 000 лева за забавени присъди по граждански и търговски дела. Ето това са истинските проблеми на съдебната власт, които засягат всеки гражданин и бизнеса Но за тях няма протести на съдиите, няма драматични жестове, няма искове за конкретни действия, няма писма с безпокойтсво от господин Панов. И прочие, и прочие. Занимават се само с това кой ще е кадровик в съдебната власт, какво бил направил главния прокурор - е, как тогава няма да се квалифицират тези отношения като междуличностни, както направи премиерът.

Но ако господин Пановбеше хвърлил всички тези усилия ,беше се съсредоточил в пряката си отговорност, вероятно официалната статистика на ЕК за състоянието на съдилищата щеше да е различна. А сега тя е следната: България е първо място в ЕС по процент от БВП, който се дава на съдебната власт. И на дъното по ефективност. Като най-голямото забавяне има в гражданските и търговските дела, нещо което е към ведомството на господин Панов, този тип дела.

Призивът да се създаде една такава разследваща комисия от държавния глава има открито провокативен характер.
Целта е да бъде въвлечен президента в една политическа ингтрига, част от която е господин Лозан Панов, и по този начин да създаде нова вълна от скандали, свързани със съдебната власт, която да обслужва определени политико-корпоративни интереси, защитаващи тезите, на които приглася и от които очевидно е част господин Лозан Панов като председател на ВКС.

С други думи, когато се правят заявления от един магистрат за промени в конституцията, това е заявление за влизане в политиката. Когато магистратът излиза от ролята си на прилагащ законите и навлиза в сфера на участие в политиката, тогава остава много малка крачка да се мине границата между статута на магистрата и неговата неутралност, и неговото участие в политиката. Ще видим дали той ще прекрачи напълно тази гтраница, засега само е вдигнал крак да я прекрачи. Иначе той е свободен, както и всеки човек, да се включи в политиката, но тогава трябва да свали тогата на висш съдебен магистрат.