Специален поздрав по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост 24 май отправиха децата от Частна детска градина „Мила“ към читателите на novini.bg.
Какво знаят малчуганите от ЧДГ „Мила“ за Деня на буквите, изпълнението им на химна “Върви, народе възродени” и поздравите им по случай празника може да видите във ВИДЕОТО:
Днес България отбелязва националния празник на просветата, културата и създаването на глаголицата от Кирил и Методий.
Първите преводи на свещените писания Кирил и Методий записват на глаголица. Свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на паметта на двамата книжовници на 22 май 1803 г. в Шумен.
За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в гр. Пловдив по инициатива на родолюбеца Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий. Денят 11 май не е подбран случайно от Геров - това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски.
11 май продължава да се чества от православната църква като празник на св. св. Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, на българската просвета и култура.
Глаголицата е първата славянска азбука. Името й идва от думата глаголъ "дума". Според филолози и изследователи на славянската писменост има основания да се предполага, че старото название на глаголицата е било кирилица, по името на нейния създател Константин-Кирил Философ. С глаголица са били написани първите славянски преводи на богослужебни книги, с които Кирил и Методий и техните ученици са разпространявали християнството в Моравското княжество и Панония през IX век. Глаголицата е оригинална азбука - това личи по облика на буквите, техният състав и начинът на тяхната подредба показват, че създателите на тази азбука са познавали различни буквени системи.
За глаголицата пише "Черноризец Храбър", чието "Сказание за буквите" свидетелства, че азбуката е била създадена от Константин-Кирил Философ.
За св. Кирил пише в Похвалното си слово и Климент Охридски:
"Но коя уста може да се предаде сладостта на неговото учение? Кой език ще може да разкаже подвизите, трудовете и добротата на неговия живот? Бог създаде тези уста по-светла от светлината, за да просвети помрачените от греховна измама. Неговият език изля сладостни и животворни слова. Пречистите му устни процъфтяха като цвят чрез премъдростта. Неговите пречестни пръсти създадоха духовни органи и ги украсиха със златозарни букви. Чрез тези богогласни уста се напоиха жадуващите за разум божи. Чрез тях се насладиха мнозина, приемайки жизнена храна. Чрез тях бог обогати с благоразумие много народи, за които бе изпратен този нов апостол."
)