Бащата на народите е злата мащеха за кримските татари

На 18 май татарите в Крим отбелязват годишнина от една от най-големите трагедии на своя народ. На тази дата през 1944 г., малко след като Съветската армия е освободила от нацистите черноморския полуостров, Йосиф Сталин подписва указ за депортацията на тюркския етнос от обитаваните от векове земи.

Ето какво разказва потърпевш от изселването: Бяхме над 100 души във вагон за максимум 40. Всяка сутрин пристигаха войници и вместо "Добро утро" чувахме гнусни псувни. Следваше въпросът: "Има ли трупове?" Хората обаче не даваха телата на починалите си близки. Труповете бяха изтръгвани от ръцете на живите и хвърляни в движение. А близките не можаха да кажат последно сбогом на покойниците.

С педантична жестокост за два дни от Крим в Централна Азия и други места са преселени около 238 000 татари, или почти всички представители на този етнос в района.

Защо?

Авторите на зловещия указ са посочили като мотив за депортацията сътрудничество на кримски татари с нацистите. По различни данни между 9000 и 20 000 души са помагали на Третия райх. Едни от тях са действали от идейни подбуди, защото са виждали в Адолф Хитлер спасение от болшевиките. В повечето хората са приемали да работят с нацистите, за да спасят живота – своя или на свои роднини и приятели.

В същото време обаче около 16 на сто от татарските мъже, или приблизително 20 хиляди души, са се били срещу нацистите. Освен това кримските татари са дали като минимум двама военни летци – герои на Съветския съюз – Амет Хан Султан и Емир Усеин Чалбаш. Въпреки високите отличия и признания те не са били пощадени. Под ударите на репресиите са попаднали и татари, които са успели да избягат преди окупацията на Крим, но са се върнали по родните места след прогонването на нацистите.

Напускането на Крим е било само начало на трагедията. По пътя към Узбекистан и Таджикистан са починали най-малко 800 души. До 1947 г. от глад, болести и сблъсъци с местното население смъртта си са намерили между 20 и 40% процента от депортираните, като над половината от жертвите са били деца под 16 години.

Наред с репресиите и лишенията кримските татари са били подложени и на културен геноцид. Въпреки прокламираното от СССР братство между социалистическите народи, над изселниците е било упражнявано насилие и са били изолирани от своите съседи.

Властите са изпращали емисари, които са обяснявали на местните хора, че придошлите са циклопи и канибали, и жителите на районите трябва да избягват контакти с пришълците. Тези, които са се осмелявали да установят контакт с новите си комшии, са провеждали специфичен тест. Те опипвали главите на татарите, за да видят дали пришълците нямат рога.

Трагедията се задълбочава

Москва през 1948 г. дава на татарите статут на специални преселници. Тоест нито един от тях няма право да напуска населеното място без разрешение на вътрешното министерство. В случай на нарушение „престъпникът“ е бил застрашен от 20 години в затвора. Този режим съществува до средата на 50-те години.

След смъртта на Сталин, наричан от пропагандната машина на първата социалистическа страната в света – Бащата на народите, неговият наследник – Никита Хрушчов, обявява частична амнистия за репресираните народи. За татарите това е капка утеха. Но те все още нямат правото да се върнат по родните си места. Депортираните се вдигат на бунтове, смазани с цялата мощ на репресивната машина.

Окончателното помилване става факт почти преди разпада на Съветския съюз. На 14 ноември 1989 г. парламентът обявява изгонването на татарите, и други народи (включително и българите) за незаконно. Кримските татари вече могат безпрепятствено да се завърнат в родните места. Европейският парламент 15 години по-късно приема документ с подобно съдържание.

Всичко би било изглеждало като приказка с

Щастлив край

Ако не бяха действията на Москва през 2014 г. През март руският президент Владимир Путин след непризнат от света референдум обявява анексията на украинския черноморски полуостров към страната си. Новата окупация предизвиква тежки спомени сред татарите.

Ето защо украинската певица Джамала представи страната си на Евровизия 2016 с песента "1944", посветена на принудителното и несправедливо изселване на над 200 000 свои сънародници.

Определено депортацията на кримските татари е тежка рана за тези хора и не трябва да бъде забравена.