А не трябваше ли някой да помогне на възрастната жена в Бургас?

Гледахте ли видеото от Бургас, онова брутално видео, в което млад мъж изритва безпричинно възрастна жена на автобусна спирка?

Агнетата да мълчат

Стадото си остава стадо, независимо дали има вълк или не.

Повече четете ТУК

Автор: Виктория Димова

Видяхте ли агресивната муцуна на простотията, бръснатата й глава, дебелия й врат? Забелязахте ли безгръбначната, робска реакция на случайните хора на спирката? Как невнятно се върти човекът с цигарата, все едно че нищо не се е случило, как чакащите жени плахо пристъпват към паднала 72-годишна пенсионерка, а след това културно се набутват в автобуса. А тя се свлича сама на тротоара!

Тук е така, мили хора. Справедливостта е сляпа, а човещината отдавна абдикира в името на първичния инстинкт за оцеляване. Изнизвайте се един по един и бъдете благодарни, че ви се размина. И този път. Трайте си, за да не пострадате. Особено ако на метри от вас плюят в лицето и изритват в гръб случайна старица, а накрая, докато лежи на земята с лекарствата за нейния съпруг, още няколко пъти я сплашват. Защото първото и най-важно правило в територията България гласи:

Честно казано, първоначално аз също смятах да замълча. Не приемам, че такива отвратителни и жестоки прояви трябва да занимават обществото. Когато непрекъснато ни се показват само насилници и престъпници, те легитимират своето място под слънцето и стават новото нормално. Други хора започват да им подражават, мислейки се за безнаказани и недосегаеми – и постепенно се завърта спиралата към дъното.

Неусетно стана нормално полиците да имат далавери, прокурорите и професорите – подкупи, футболистите – любовници, учениците – газови пистолети, охранителите с джипове – бухалки, а криминалните елементи – някакво психическо заболяване, което да им служи като оправдание, за да се измъкнат. Неусетно българите станаха по-страхливи, апатични, безхарактерни.

Гордостта и непримиримостта посърнаха с класическите романи, за да установим днес (отново), че все повече приличаме на стадо от мълчаливи свидетели. Като онази представителна извадка от спирката в Бургас. Камерата е записала мъж на средна възраст, възрастни и млади жени, вероятно образовани и работещи, но никой от тях не смее нито да озапти нападателя, нито да окаже адекватна помощ на жертвата. Камерата не лъже и констатира за пореден път, че ако не си помогнеш сам, няма кой да го направи.

Чета форумите и недоумявам коментарите от типа „Ами, това е положението, не дай, Боже, на всеки може да се случи“. Не, драги зрители, не може да се случи на всеки. Не трябва да се случва на никого. Никъде. Изобщо. Триумфиращата в момента житейска философия на тревопасни и на жертви трябва да се изкорени.