Точно колко яко е да си еко?

Яко е да си еко. Това е посланието на една от кампаниите, насочени към младежта, създадени от МОСВ.

Има и хора, за които е повече от яко да си еко. На теория те са еколози. Но вероятно са по-скоро бизнесмени. Или рекетьори. Използват опазването на природата не като кауза, а като начин за бързо и лесно забогатяване. Виждаме ги на палатка в Карадере, да пътуват с метрото или да карат колело в центъра на столицата. Мерят с линийка просеките между дърветата. Преместват лалугери от точка А в точка Б. Но извън това печелят милиони. Не преувеличавам. Примерите са много.

Псевдоеколозите в последните години срещат ожесточен отпор от отделни хора и организации. Това, разбира се, нарушава реномето им. Имиджът им се накърнява и е възможно обществеността да спре да им вярва. А няма ли доверие – картонените колоси се сриват. Дори и да са от рециклиран картон.

Когато са притиснати, бизнес-еколозите се ожесточават и стават двойно по-шумни. А това се харесва на медиите. Машината се завърта и акция с няколко палатки пред Триъгълника на властта постига повече от 405 дни протести срещу Пламен Орешарски.

Модата напоследък е да се говори за мащабни сечи и мръсния въздух в столицата. Първи са еколозите, след тях медиите алармират, а на аудиторията не й остава нищо друго, освен да цъка притеснено с език пред задаващия се екологичен апокалипсис. И няма значение, че совите не са това, което са (както би казал агент Купър).

Не всяка сеч е незаконна. А у нас има система за легализиране и проследяване от позволителното, през електронния билет и камерите за видеонаблюдение в складовете. Система, която доста по-напреднали европейски държави нямат. Когато видим по магистралата камион с дърва – можем в реално време да проверим дали те са отсечени в съответствие със закона и добрата лесовъдска практика. И ако не са – да сигнализираме бързо.

Това обаче остава някак встрани от медийния фокус. По-важно е да отразяваме как дърводобивните фирми протестират срещу електронните търгове за дървесина, тъй като „нависоко няма интернет“. Но да се върнем на замърсения въздух.

По сутрешните блокове едва ли ще чуете, но индустриалните емисии на фини прахови частици у нас са намалели пет пъти от 2007-а до 2013-а. Особено след затварянето на Кремиковци. И все пак данните са притеснителни.

Каква е причината? Причината сме ние. Тези, които продължаваме да купуваме дизелови автомобили. Прииждащите ЕВ, ОВ, М, А, У или РК, които компенсират с бързи темпове преориентиралите се към метрото софиянци.

Забелязвате ли обаче всички еколози силно и настойчиво да алармират и да протестират за въздуха в столицата така, както го правят в случаите, в които искат да „защитят“ Банско от втори лифт?

Едва ли ще забележите. Защото да си анти-община Х или анти-инвеститор Y e по-лесно. И печелившо. Лесно е от Орлов мост да протестираш за Банско или Карадере. Съвсем различно e да се изправиш срещу тези, които с автомобилите си задръстват самия Орлов мост. И се мръщят пред телевизионните камери, когато ги питат искат ли да се разшири Зелената зона. Еколозите, чиято кауза е заключена в джоба, а не в сърцето, имат елементарна схема за натиск.

Представете си, че сте кмет на община. Администрацията, която управлявате, е написала, защитила и спечелила проект за изграждане на кръгово кръстовище на възлово място. Подобна инфраструктура е чакана от години и е на път да стане факт.

В този момент неправителствена организация излиза и казва, че точно на мястото, където кръговото трябва да се изгради, има популация от мраморен полски ковач. Проектът ще унищожи редките бръмбари и те трябва да бъдат спасени. Споровете прерастват в съдебни, макар на всички да е ясно, че Corimbites sjaelandicus никога не е стъпвал на съответната територия. Нещата се протакат във времето, сроковете за усвояване на финансирането изтичат и на практика проектът умира. А единственият ви шанс като кмет е да намерите общ език с протестиращите. Всички знаем как.

Ето затова за някои наистина е много по-яко да са еко от други.

В последните дни МОСВ има ново ръководство, което показва интересно поведение. Сигналите оттам са да не изпълняват безпрекословно желанията на плеядата wanna-be-eко-защитници. И вероятно ще наблюдаваме същия отпор/плакати/противогази/палатки/мегафони.

Аз не се наемам да заставам на страната на когото и да е в неминуемия сблъсък. Не смятам, че съм компетентен. Но се радвам, че вече чувам и друго мнение. Защото вярвам в едно – яко е да си еко, но по-яко е да можеш да правиш информиран избор.

Автор: Антон Андонов