Асма Асад - oт сирийската “Роза на пустинята” до “първата дама на ада”

Нейните Facebook и Instagram страници, които очевидно не са управлявани от нея, а от феновете й, все още се обновяват ежедневно със снимки.

Многобройни са докадките и спекулациите на медиите, но никой не знае какво мисли самата Асма, казват наблюдатели. За нея се пише под влияние на кризата и не се знае кое е вярно и кое не.

В статията е използвана информация от theaustralian.com и www.theguardian.com.

“Имало едно време едно малко момиченце, което приятелите му познавали като Ема. То израснало в къща в Лондон и посещавало най-добрите училища. Бащата на Ема бил доктор, а майка й дипломат и освен, че била много красива, Ема била и умна, и всички били съгласни, че светът един ден ще бъде в краката й. Когато била на 25 година, Ема - с истинкото име Асма - срещнала мъж, който я отвел “в замъка си в Дамаск”.

Когато той й предложил брак тя се съгласила и станала негова съпруга и първа дама на Сирия - една от най-старите цивилизации в света. Западният свят ликувал и я възприел като идеалния партьор за Башар Асад, защото Асма Асад била едновременно елегантна и уравновесена, говорела английски, арабски и френски; работела като банкер в Ню Йорк, била приета в Харвард, не покривала косата си и носела стилни модерни панталони.

Сега Асма ал-Асад е на 41 години и майка на три деца. Тя е родена и израснала в семейството на сирийски кардиолог и съпругата му - дипломат, която е служила като пръви секретар в сирийското посолство. Във Великобритания тя посещавала Queen’s College и се дипломира се в King’s College, след това работи известно време в JP Morgan в Манхатън.

Според статия от 2010 година, публикувана във Vogue, Асма е посещавала леля си в Дамаск през лятото преди да започне магистърската си степен в Харвард и тогава срещнала Башар Ал - Асад, вторият син на сирийския президент Хафез ал Асад. След смъртта на по-големия му брат в автомобилна катастрофа през 1994 година, той става наследник и след смъртта на баща му през 2000 година встъпва в длъжност като президент с изненадващите 97% от гласове.

През това време Асма Асад става известна като принцеса Даяна на Сирия. Тя работи уселино върху своя имидж, като се обръща за това към западна ПР комнания. Елитното списание Vogue я нарича “Роза на пустинята” и “най-магнетичната първа дама…с нокти лакирани в тъмно синьо-зелен цвят’. Именно тя започва диалог с Лувъра в Париж, с цел един ден да бъдат показани някои от 500-те хиляди безценни произведения на изкуството, за които се смята, че са съхранявани в Сирия; тя имала идеята и за карографиране на древните артефакти в сирийската пустиня.

Въпреки, че не са толкова отдавна времената, когато Асма ал Асад беше обект на възхищение заради светските си изяви, европейското си образование и безупречния си вкус, днес жената на президентa Башар ал Асад е подложена на жестоки критики. Най-вече затова, че не е направила нищо по време на войната.

Асма притежава и британски паспорт, който сега обаче депутати от Лондон настояват да й бъде отнет. Пред изданието The Guardian консервативният член на парламента Надхим Захауи описва Асма като "главен поддръжник на съпруга си, подпомагащ го при убийствената му кампания на репресии".

Дълго време Асма не прави изяви за ситуацията в Сирия, но през октомври 2016 г. тя дава първото си интервю за телевизионния канал "Россия 24", в което защитава съпруга си и казва, че никога не се е стремяла към публичност, а последната й по-голяма изява, която бе разпространена в интернет пространството по повод на Деня на майката, който в арабския свят празнуват в края на март.

Един ливански експерт по Сирия е на следното мнение: "Съществуват само две възможности: Асма или иска да се измъкне от Сирия, но е пленница в златния кафез на режима, или подобно на други от управляващата клика е убедена, че режимът трябва да се наложи, защото в противен случай страната е застрашена от хаос".

Американският Vogue публикува статия за Асма, в която я нарече “роза на пустинята”. След това статията бива премахната от списанието. В друго издание авторката на същатата статия, пише друг материал, в който я нарича “първата дама на Ада”.