Навършват се 120 г. от убийството на Алеко Константинов

Навършват се 120 г. от убийството на Алеко Константинов.

Алеко обаче отлага. Около 10:00 часа вечерта пътниците тръгват. На около 9 км от Татар Пазарджик, до един бряст, вляво от пътя дебнат убийците. А в тъмното не се различават лицата на седящите във файтона. Стрелбата започва. Единият от куршумите удря желязото, което крепи от лявата страна стряхата на файтона, пречупва се на две части, от които едната улучва Алеко. Кочияшът пришпорва конете. Следват още три изстрела, които са неточни. Големият писател издъхва върху коленете на спътниците си. Убийците се връщат в селото, незнаейки с точност какво са направили. Възнаградени са с 5 лева. Наполеоните ще бъдат издължени след като убийството на Такев бъде потвърдено. Но уви!

Кметът на община Радилово Петър Минков успява да превърне Такев в дявол. След това цялото село подготвя убийството му. Те обаче са взели решение да убият четиримата, които са пътували с Такев в каретата. Там е бил и Алеко Константинов. През същия ден воловете на жителите на Радиловци - Иван Батанлиев и Милош Топалов са задържани от пещерци. Двамата са особено афектирани от случилото се и заедно с кмета и Георги Салепов решават да устроят покушение срещу Такев.

М. Топалов уведомява кмета на Радиловци за повторното отбиване на Константинов и Такев. П. Минков от своя страна, без много да мисли нарежда покушението. Определя се възнаграждение в размер на 30 наполеона. На Топалов и Салепов им е отредено да бъдат физическите ликвидатори на Михаил Такев. Те се отправят по пътя за Татар Пазарджик, а кметът отива в кръчмата, с цел да забави гостите. Там се води разпален разговор, в който политикът увещава радиловци да не се карат за гората с пещерци и да разрешат мирно проблема. Алеко се опитва да заеме помирителна страна, тъй като селяните упорито държат на своето право. През това време Васил Томов, който придружава двамата гости ги подканва да тръгват, опасявайки се от пиянско сбиване.

На 3 ноември 1897 г. започва съдебният процес срещу убийците. Пред Татарпазарджишкия окръжен съд като подсъдими по делото застават кметът Петър Минков, непосредствените извършители Милош Топалов и Петър Салепов, брат му Георги Салепов и Иван Батаклиев като участници в заговора и Здравко Игнатов като помагач. Сред адвокатите на гражданските ищци са видните политици Никола Генадиев, Стоян Данев и Найчо Цанов. Делото продължава пет дни. Спорът е не дали заговорниците са извършили престъплението, а дали зад заговора не стоят хора от по-високите етажи на властта. И в съдебната зала Такев продължава да твърди: "Кметът Петър Минков и всички останали са просто оръдия". В това може би има нещо вярно, защото кметът казва пред съда: "Аз трябва да открия една тайна, която досега не казах.". Това така и не се случва.

На 7 ноември 1897 г. присъдите са прочетени. Минков и двамата убийци са осъдени на смърт, а Игнатов на една година затвор. Другите двама подсъдими са оправдани поради липса на доказателства. Тъй като Петър Салепов е непълнолетен, заменят смъртната му присъда с 15 години затвор. Според съвременници до последния си миг Минков се надявал, че големците от София ще спасят живота му. На 13 април 1898 г. двамата с Топалов са обесени в Татар Пазарджик.

На 9 май 1897 г. Алеко е в Пловдив по работа, нает от роднини да води като адвокат сложно дело за наследство. Там се среща с Михаил Такев, който освен политик (водеща фигура в Демократическата партия) е и действащ адвокат. Щастливеца го моли за колегиално съдействие по своето дело. На следващия ден Такев му помага и го кани да отскочат до родния му град Пещера. Хем да се разходят, хем да отпразнуват деня на Кирил и Методий - 11 май (по стар стил). Двамата потеглят с файтон от Татар Пазарджик рано сутринта. По пътя се отбиват в село Радилово (Пещерско). Там в местната кръчма те се срещат със селяни и кмета-народняк Петър Минков. Последният ненавижда Михаил Такев, защото е представител на опозиционна партия, а и е защитник на пещерци.

Писателят и политикът пристигат в Пещера преди началото на тържеството, на което първият става център. Следва безкраен празник. Навсякъде Алеко е героят, който е обсипван с цветя. А той е притеснен, мил, непосредствен говори възвишено, успокоява страсти и насърчава духовни пориви. Думите, с които вечерта се разделя с пещерци, са: "Искам да четете "Бай Ганьо" в Пещера." Към 9 часа вечерта те се връщат в с. Радилово. Алеко желае да пие кафе отново в същата кръчма. Макар Михаил Такев да няма намерение да се спира отново там по обективни причини, той удовлетворява молбата на приятеля си. В същото време се дава шанс на заговорниците да пуснат своя план в действие.

Празникът на българското просвещение през онази 1897 г. е белязан с кръвта не на опозиционера от Демократическата партия, а на твореца Алеко Константинов. Гибелта му покрусва интелигенцията и множеството негови почитатели. Политическите похвати и нрави, в онзи момент сериозно загрубяват и напускат всякакви етични и морални граници. Те вземат поредната жертва, която волно или неволно, в един миг застава на пътя им.