У нас, а и в цяла Европа, редовно се говори за бежанците. Темата е централна за медиите, а политическите лидери и партии построяват целите си предизборни кампании върху нея и не пропускат шанс да изкажат мнение по наболелия проблем. Със стратегическа цел, разбира се.
Ние решихме да ви представим търсещите закрила от един по-различен ъгъл – да покажем бежанците от първо лице. Първата ни среща е с една сирийка, намерила убежище в България.
Може би това е до известна степен така, защото тя прилича на истински бежанец – не е икономически имигрант, а бяга от ужаса на една кървава война и е щастлива, че е намерила спасение.
Снимка: Емона Цончева
Автор: Мария Николова
Тя се казва Хадийл, на 23 години е и идва от сирийския град Хасаке. Срещаме я пред регистрационно-приемателния център за търсещи закрила в кв. „Овча купел“, където е настанена заедно със съпруга си. Хадийл с охота се съгласява да отговори на няколко наши въпроса. Често е трудно да прецениш някого от пръв поглед, но при нея случаят не е такъв. Тя притежава гордост, достойнство и някаква дистанцираност, които можеш да доловиш от един неколкоминутен разговор с нея.
Тъй като традиционно всички търсещи закрила у нас се оплакват било от условията в лагерите, бито от отношението на администрацията към тях, с изненада научавам, че Хадийл е доволна. Оценява и се отнася с уважение към всичко, което нашата държава й дава безвъзмездно. „Всичко е наред тук. Доволни сме от условията. Слава на Аллах !“, казва Хадийл.
„В Сирия е война – не е лесно да живееш всеки ден в страх, че нещо ще се случи, че може да си заминеш от този свят във всеки един момент. Особено в Алепо и Хомс положението е много тежко. Животът освен това стана много труден, много скъп“, разказва Хадийл.
Хадийл, като всички останали търсещи закрила в България, е влязла в страната с трафиканти и пътят й определено не е бил лесен, нито пък евтин. Цените на каналджиите доста са скочили в последно време – Хадийл е платила 3000 долара за превоза от Турция до България. Преди година и половина при добър пазарлък семейство от 5 души можеше да стигне тук за общата сума от 2000 долара. Освен това сирийката е правила 10 неуспешни опита да стъпи на българска територия. „Най-лошото е, че с нас имаше деца и семейства. Криехме се с дни в гората“, разказва Хадийл неволите си по границата.
Толкова усилия, за да се озовеш в България - човек ще реши, че тук е Швейцария! Но не – Хадийл се е запътила за друго място и предполагам всички се досещате кое е то – естествено, че Германия. „Не, няма да оставаме тук, ще пътуваме за Германия. Това, което ни притеснява, е че пътят през Гърция в момента е затворен. Щом проблемът се оправи, тръгваме веднага“, категорична е сирийката.
Тя споделя, че това, което я спира да се установи тук са негативните настроения в обществото. „Тук хората се страхуват от исляма. Аз съм мюсюлманка, вие имате религия, ние имаме религия. Но тук се боят от хора като мен с хиджаб (забрадка)“, казва Хадийл.
Когато й казвам, че настроенията срещу мюсюлманите се надигат в много страни, включително и в Германия, тя категорично не е съгласна; „Не е така, в Германия има много мюсюлмани, имаме и близки там, които са забулени и казват, че нямат никакви проблеми". Тя напълно пренебрегва думите ми е абсолютно непоколебима в решението си да се запъти на Запад.
Последният ми въпрос към нея е „Как избра да сложиш хиджаб?“ Противно на моите очаквания тя не изпитва никакво неудобство от питането ми. „С хиджаб съм от 16-годишна. Аз избрах да го сложа, никой не ме е принуждавал.“ Пожелавам й успех в пътуването и се разделяме.
Повече може да прочетете ТУК:
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)