Общините бойкотират приема на бежанци

Държавната агенция за бежанците (ДАБ) e в пълна безизходица и невъзможност да си свърши работата, след като се оказа бойкотирана и от общините, и от останалите държавни институции. Представителите на местната власт отказват да приемат бежанци, а държавата не прави нищо, за да ги накара да спазват закона. От началото на годината по официални данни на ДАБ е бил даден бежански статут на 349 души, а хуманитарен - на 384.

"След като им дадем статут - хуманитарен или бежански, чуждите граждани трябва до 14 дни да напуснат поделенията на ДАБ и да започне интеграцията им, но това не се случва", каза за "Сега" източник от агенцията. Така след излизането на чужденците от бежанските центрове никой не знае какво се случва, къде отиват тези хора, къде живеят и как се препитават. В същото време на книга получилите международна закрила се ползват с всички права, които имат българските граждани, с изключение, че не могат да гласуват на избори.

Основната причина за всички проблеми е неработещата наредба за интеграция. Докато действаше старата, нито една община не пожела да я приложи и да получи за това европейски пари, които никак не са малко. Дори и спорадичните опити на ДАБ да се настанят сирийски семейства в Елин Пелин и Белене срещнаха съпротива.

Според местната власт получилите статут създават опасност за националната сигурност. Кметове се обявиха против чужденците, независимо че те са сериозно проучени от ДАНС. В телевизионни интервюта както представители на местната власт, така и жителите заявяват, че ги е страх от бежанците, защото след тях щели да дойдат още стотици. Нито една държавна институция не си направи труда предварително да разясни на хората в провинцията кого ще настанява при тях и да гарантира за него. По същия начин преди 4 години, когато тръгна бежанската вълна, МВР създаваше лагери и ги пълнеше с мигранти, без дори да информира местната власт, камо ли населението.

Неработещата наредба беше отменена от служебното правителство на Огнян Герджиков с популистки аргументи. Само след броени дни то предложи същия механизъм, но с леки козметични промени. Предстои редовното правителство да приеме повторно наредбата. Дори и това да стане, тя е неизпълнима в този си вид заради липса на желание от страна на местната власт да я прилага. Странното е, че в първоначалния си вид наредбата беше изработена заедно с представители на общините, но по-късно точно те я бойкотираха. Затова няма нито един интегриран бежанец.

Многократно от агенцията за бежанците са обяснявали, че те не отговарят за интеграцията, а само за даването на статут. Затова, след като такъв бъде даден, чужденецът получава придружително писмо, което да връчи на кмета на населеното място, което си избере. От този момент започва неговата интеграция със съдействието на останалите държавни органи и местната власт. За целта чужденецът трябва да сключи споразумение с община, която е пожелала да интегрира бежанци. Тогава той може да се регистрира по местоживеене, в бюрата по труда, да си намери личен лекар и децата да бъдат записани в училище или детска градина.

"Той е задължен в 14-дневен срок да се яви в общината на населеното място, в която ще се установи, за да бъде вписан в регистъра на населението", обясниха процедурата от ДАБ. Но общините бойкотират този процес и реално никоя институция не ги задължава да изпълняват своите ангажименти. Напротив, дори президентът е против интеграцията, а политици създават истерия и паника, като пропагандират в ефир колко са опасни чужденците с хуманитарен статут. Новата наредба няма да реши този проблем, защото отново от местната власт ще зависи дали в дадено селище може да се засели бежанец.

Успокояваща новина донякъде е продължаващата тенденция за минимален мигрантски натиск към България. От началото на годината до средата на април у нас са заловени 790 незаконно пребиваващи чужди граждани. За същия период от страната са изведени 847 души. Проведеният миналата неделя референдум в Турция е довел до най-ниския миграционен натиск по българо-турската граница от години насам, сочат данните на МВР.

Спадът на броя на настанените в бежанските центрове на ДАБ също продължава - основно заради работата на каналите за трафик към Западна Европа. От началото на годината на българо-сръбската граница са заловени над 1500 души, които са опитвали да напуснат страната. Най-много незаконно пребиваващи у нас има от Афганистан и Пакистан.

В момента 2400 бежанци се намират в центрове, чиято заетост е 46%. В центровете от "затворен тип" се намират 569 души. 440 чужди граждани със статут се намират на външни адреси, вероятно в София. Това означава, че в България в момента има по-малко от 4000 мигранти.