След смъртта на своя съпруг Зюбейде напуска втория по големина в Османската империя град, но тийнейдържът се връща в родното си място и става кадет в тамошния военен лицей.
Сприхавият нрав на бъдещия офицер не е бил пречка за неговите успехи в обучението. Той е бил особено талантлив в математиката. Точно заради това преподавателят по този предмет на младия Мустафа му е дал прякора Кемал ("съвършен"). Никой не е перфектен. Бъдещият пръв президент на Турция по времето на обучението си в Солун, а после и във Военното училище в Истанбул започва да пие алкохол. Много от младите офицери тогава са обхванати от идеята за обновление на болния човек на Балканите и отживелиците. Според Мустафа Кемал и неговите другари по чашка употребата на алкохол не е била само начин за социализация, но и
Бунт срещу системата
Въпреки че ислямът забранява на своите последователи да слагат в уста напитки със съдържание на алкохол, процесът на производство на това, което ние днес наричаме, концентрат, е изобретен от мюсюлмани. След падането на средновековните държави на Балканите се появяват напитки, наричани на български и на други езици от Югоизточна Европа – като ракия, мастика и други.
Мустафа Кемал никога не е отричал за любовта си към високоградусовата анасонова напитка, както и любимото му мезе – маслини с лимонов сок. Той обаче винаги е посочвал: "Никога не пия, докато работя". И последващите събитията са доказали това.
Офицерът обаче не е бил кръчмарски критик на деспотичния султан Абдул Хамид II (управлявал от 1876 до 1909 г.). Мустафа Кемал се е присъединил към Младотурското движение, което не без помощта на Вътрешната македоноодринска революционна организация и въоръжени групировки на другите етнически малцинства във владенията на падишаха (албанци, арменци, гърци и други), е извършило преврат и сложило на власт слабоволния Мехмед V.
Мустафа Кемал първоначално е приветствал революцията, но по-късно се е разочаровал. Тогава военният се връща към своята първа специалност и придобива ценен опит като участва в потушаване на албанско въстание през 1910 г., и във войната на родината си срещу Италия (1911-1912 г.). Следващият въоръжен конфликт на Османската империя - Балканската война е съдбоносна за Мустафа. След поражението на Империята, загубила почти всичките си европейски земи, в София пристига нов военен аташе.
Българска следа и любов
В българската столицата дипломатическият представител се е влюбил в дъщерята на командира на Родопския отряд, който се бие срещу войските на султана броени месеци пред това Стилиян Ковачев – Димитрина Ковачева (Мити). Младата българка отговаря на топлите чувства на изпратения от Истанбул аташе, но бащата на Мити е сложил край на връзката. Той е обявил на турчина, че верските различия не могат да бъдат преодолени и за Мустафа българката, както пишат свидетелите на онази епоха, остава истинската му любов.
Краят на Империята и началото на нова Турция
През лятото на 1914 г. е избухнала Първата световна война. Великите сили са били разделени на два лагера – Австро-Унгария, Германия и Османската империя са били твърдото ядро на коалицията Централните сили, а срещу тях са воювали страните от Антантата (Великобритания, Русия и Франция). Тогава е изгряла звездата на Мустафа Кемал. Той е бил сред ръководителите на отбраната на Галиполи (април 1915 – януари 1916 г.), при която османските войници офицери са успели да отблъснат атаките на британците и французите. По ирония на съдбата Дарданелската операция е била инициирана от друг почитател на алкохола – британския премиер от Втората световна война – Уинстън Чърчил. Спечелването на голяма битка, не означава победа във войната и краят на Османската империя е бил подписан в Париж през 1920 г.
Територията на бившата велика сила е била поделена. В земите, обхващащи днешните държави Израел, Ирак, Сирия, Кувейт, Саудитска Арабия са се настанили британски и френски военни и администратори, а в района на Измир е установена гръцка власт. В предградието на френската столица Севър е подписано и създаването на кюрдска държава и даване на големи части от Османската империя на Армения.
Решенията от Париж и липсата на протест от страна на последния султан Мехмед VI са породили възмущение след обикновените хора, а вълната от недоволство е била яхната от Мустафа Кемал.
В продължила от 1918 до 1923 г. война, не без помощта на Съветска Русия, Кемал е изгонил гърците, обявил създаването на Република Турция, провъзгласил се за неин пръв президент и започнал