Какво да очакваме на Софийския фестивал на науката тази година

За седма поредна година ще се проведе Софийски фестивал на науката. Мястото е София Тех Парк, а датите са от 11 до 14 май.

Какво да очаквате на фестивала тази година?

Колко наука има в... бутилка уиски?

Гравитационните вълни – посланици на Вселената

Big Data – има ли размерът значение?

Религия и наука – очертаване на конфликтната зона

Пришълци от миналото

Енергията на бъдещето

Национален финал на "Лаборатория за слава FameLab" 2017

Това са само някои от събитията от Софийски фестивал на науката 2017.

Повечето от събитията са безплатни, но е необходимо да си резервирате пропуск. От тази година безплатните пропуски вече могат да се резервират онлайн. Само 8 от всичките 65 събития са с билети и отново са на символични цени от по 5 лева. Билетите вече могат да бъдат закупени чрез мрежата на Eventim.

Тази година Софийският фестивал на науката предлага една незабравима среща и дегустация на шотландско уиски, произвеждано във вече затворили дестилерии!

Шотландската компания "The Lost Distillery" обединява сили с историци, технолози и учени от Глазгоуския университет в изследване на архивите, изкуството и науката на миксиране. Заедно те връщат към живот легендарни шотландски дестилерии за уиски от XIX век.

Юън Хендерсън e глобален посланик на "The Lost Distillery" и презентатор в редица научни фестивали (UK Science Festival, Edinburgh International Science Festival, Glasgow Science Festival и Dundee Science Festival). Той ще ни запознае с науката за допир, вкус, аромат и баланс на уискито, и ще ни убеди как наред със съставките, почвата, геологията, химията и дори музиката, повлияват на вкуса му.

Огромният напредък, постигнат от науката през последния век, се дължи до голяма степен на изучаването на електромагнитните лъчения. Днес гравитационните вълни – тези изкривявания в пространство-времето, са новите посланици, които ни дават различен поглед към изучаването на Космоса и могат да доведат до истинска революция в разбирането ни за Вселената.

Съществуването на гравитационните вълни е предречено от Айнщайн още през 1916 година в неговата Теория на относителността, но близо един век науката не успява да го докаже. До 2015 година, когато голямата новина дойде от учените от Лазерната интерферометрична обсерватория зa гpaвитaциoнни вълни (LІGО) в САЩ. За откритието, което изуми света, ще разкаже от първо лице проф. Алисия Синтес, главен изследовател и съпредседател на работна група в LIGO, която е работила по откриването на гравитационните вълни. Тя е преподавател по теоретична физика в Университета на Балеарските острови.

Като специален гост на Софийски фестивал на науката 2017, проф. Синтес ще разкаже за забележителния феномен на гравитационните вълни, значението им за бъдещето и обновената обсерватория LIGO, която в края на 2016 г. стартира нова наблюдателна кампания за откриване на гравитационни вълни.

Big Data знае къде сте били и кои са приятелите ви. Знае също какво харесвате и какво може да ви ядоса. Може да предвиди какво ще си купите, къде бихте станали жертва на престъпление и кога може да получите инфаркт. Big Data знае за вас повече от вас самите, или поне така твърди…

Неизчерпаемата енергия на Тимандра Харкнес ще ни пренесе в света на "големите данни", изкуствения интелект, роботите и мобилността. Тимандра е математик, писател, презентатор и стендъп комедиант. Тя е хоноруван преподавател по Big Data, достъп до информация и публична ангажираност в Университета в Уинчестър, Англия, както и радиоводещ по БиБиСи Радио 4, където представя теми, свързани с Big Data и социална психология. През 2016 г. издава книга, посветена на "големите данни".

Тимандра не е нито технофил, нито технофоб. Според нея, технологиите няма да разрешат социалните и политически проблеми на света, нито пък ще разрушат всичко красиво, създадено до момента. Вместо това, Тимандра вярва, че технологиите могат да ни послужат да подобрим света, само ако имаме нужната смелост и увереност в себе си и един в друг. Подгответе се за много Big Data, провокации и смях!

Отношенията между религията и науката често се описват като война. И понякога наистина изглежда така, заради популярността на "новите атеисти" като Ричард Докинс от една страна, и водените от религиозните си убеждения противници на науката от друга. Но каква е истинската история зад срещата на науката с религията?

Британецът Малкълм Лав изследва "бойното поле" между науката и религията. Опитва се да отсее съпровождащия споровете шум, опирайки се на личния си опит като пастор в англиканската църква, продуцент в Би Би Си и университетски преподавател по комуникация на науката.

Преди да стане журналист, Малкълм Лав е бил пастор в южен Лондон в продължение на 10 години. След това работи като военен кореспондент в Никарагуа и Ел Салвадор, а през 1988 г. започва работа в Би Би Си като продуцент и водещ. По-късно става обучител по комуникационни умения на свободна практика, като успоредно с това започва да работи в областта на комуникацията на науката. Малкълм е водещият обучител в майсторските класове по комуникация за учените от международния конкурс "Лаборатория за слава FameLab".

Бяхме забравили дори имената им. Днес обаче, те изпълзяват от дупките, в които ги бяхме натикали със систематично упорство и ваксини. Доказаните случаи на завръщащи се заразни болести в България и по света застрашават човешки животи. Параноя или на прага на епидемия? Има ли опасност за ваксинираните?

Тези въпроси реално стоят пред нас днес – не пропускайте да ги зададете лично на доц. д-р Любомира Николаева-Гломб, завеждащ отдел "Вирусология" на Националния център по заразни и паразитни болести.

Ще се превърне ли водородът в горивото на бъдещето и има ли шанс скоро да зареждаме автомобилите си с амоняк? Ще заменят ли водораслите петрола и как с малък химичен трик ще можем да използваме енергията от слънцето не само за производство на електричество, но и за решаване на екологични проблеми? Химикът и нанотехнолог д-р Божидар Стефанов (д-р Бо) ще разкаже за триковете в ръкавите (и лабораториите) на учените и кои технологии се очаква да видим първи на пазара.

Въглищата, петролът и природният газ са в основата на по-съществената част от технологичния и индустриалния прогрес досега. Но с настъпващите сериозни проблеми с климата и околната среда, преминаването към нови, възобновяеми енергийни източници е неизбежно. Слънцето осигурява средно около киловат енергия на всеки квадратен метър от земната повърхност и има потенциал да задоволи напълно енергийните ни нужди. Въпреки, че технологията на фотоволтациите става все по-зряла и достъпна, все още съществуват редица проблеми, които трябва да се решат – как да се повиши ефективността на соларните панели, как силицият в тях да бъде заменен с още по-достъпни материали и има ли начини да превръщаме енергията от тях в гориво, когато ни е необходимо.

Защо мъжете имат зърна? Колко конски сили има едно магаре? Може ли носенето на червени дрехи да даде предимство в спорта? Удивително е как на пръв поглед сложни или странни въпроси могат да бъдат обяснени по съвсем кратък и разбираем начин. Това е магията на единствения по рода си международен конкурс "Лаборатория за слава FameLab", който търси лицата на науката – онези млади учени, чиято страст може да зарази хора от най-различни възрасти и професии.

Създаден от Челтнъмския фестивал на науката в Обединеното кралство, FameLab се превърна в най-големия международен конкурс за комуникация на науката. Чрез мрежата на Британски съвет, той се провежда в над 30 страни по целия свят. Понякога оприличаван на "Евровизия за учени”, международният финал на конкурса събира националните победители от всички участващи държави и се излъчва на живо по интернет, за да може да се гледа от зрители по целия свят.

Преди да стигнат до международния финал обаче, кандидатите трябва да се преборят за сърцата на публиката и одобрението на журито в своите собствени държави. България участва в конкурса още от самото му начало преди 11 години, благодарение на партньорството между Британски съвет, Министерството на образованието и науката и Форум Демокрит. Победители до момента са били двама химици, биофизик и ядрен физик, двама генетици, математичка, палеоботаник, географ и лекар. Заповядайте на националния финал тази година, за да научите първи кой ще бъде новото лице на науката в България!