Строим супермост вместо супертунел край Кресна

Супермост вместо супертунел ще се строи край Кресна.

Това стана ясно вчера, след като Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) обяви печелившия идеен проект за алтернативно трасе на магистрала "Струма" през Кресненското дефиле. Избраният вариант минава също през защитени зони и ще струва по предварителни оценки малко над 730 млн. лв. без ДДС, или над 880 млн. лв. Така 24-те километра между Кресна и Крупник излизат поне 36.6 млн. лв. на километър. Заложеният виадукт в южната част на трасето над река Влахинска е висок 110 м - повече от сегашния рекордьор "Бебреш" с неговите 102 м. Освен това се предвижда разстоянието между поддържащите колони да е 302 метра. Така той щял да бъде вторият в света по този показател. Според строители най-голямото подобно съоръжение в света с 305 м е в Китай, съобщи "Медиапул".

Сложното решение идва да замени 15-километровия тунел, който първоначално щеше да се строи по това трасе. След като властта се отказа от дългата, скъпа и сложна тръба под земята, се премина към разработката на алтернативен вариант. За да получи обаче очакваното финансиране от Брюксел, България трябва да представи дългоочаквания проект заедно с оценка за въздействието върху околната среда. Междувременно преди десетина дни след криминален скандал се провали и проектът за тунел "Железница", който трябва да се построи преди отсечката през дефилето също с пари от ЕС. Изнесена тръжна документация стана причина за прекратяване на процедурата, а кога и по какви правила ще бъде обявена нова, не е ясно.

При отварянето на проектите, предложени от кандидатствалите два проектантски екипа в обявения от АПИ конкурс за идеи, стана ясно, че печели "Пътпроект 2000", защото от дружеството предложили "иновативно решение". Това определение даде инж. Павел Диковски от браншовата камара "Пътища". Иновацията била именно предлаганият супермост.

И двата екипа са се опитали да намалят броя на съоръженията, които трябва да се изградят, тъй като те оскъпяват построяването на трасето като обем на инвестициите, коментираха експерти от АПИ. Въпреки това тунелите и виадуктите са неизбежни поради сложността на терена през Кресненското дефиле, каза бившият главен архитект на София Петър Диков, който е председател на журито в ролята на шеф на Сдружение "Български форум за транспортна инфраструктура". В спечелилия проект е предложено изграждането на общо 7 тунела - 5 по лявото платно от трасето и 2 при обхода на Кресна. Още в първоначалното задание се предвиждаше строеж на такъв обход с дължина от 5.4 км.

При строежа на новия път през дефилето обаче изобщо не става дума за пълноценна магистрала, а за два раздалечени на километри двулентови пътя с проектна максимална скорост в рамките на 80 - 90 км в час. В края на миналата година АПИ и Камарата на строителите в България обявиха, че е постигнат консенсус със зелените активисти за вариант, при който в едната посока движението ще премине високо над дефилето, а в обратната - по съществуващото сега старо трасе. След това беше обявен конкурс за идеен проект.

И двата екипа са предложили приблизително еднаква цена. Според арх. Диков те били разработени на високо професионално ниво и за кратко време по тях може да се стигне до подготовката на следващия етап - технически проект и строителство. Вероятно пътната агенция и бъдещото правителство ще се опитат максимално да ускорят процедурите по безнадеждно забавения проект за магистрала "Струма". Проблемът е, че се натрупа огромно закъснение, което поставя под съмнение възможността да успее да усвои финансирането по програма "Транспорт 2014-2020". Освен 880-те милиона лева за този участък 2.5-километровият тунел "Железница" ще струва 250 млн. лв. Така под съмнение са над 1 млрд. лв. След избора на трасе, преди изобщо да се прави първа копка, трябва да има и екологична оценка, която отнема месеци. И двата предложени проекта преминават през стотици хектари защитени зони, отделно ще трябва да се правят и отчуждения. Ако не завършим магистрала "Струма" до края на 2022 г., България вероятно ще трябва да върне около 1.5 млрд. лева на ЕС, изчисли пред "Сега" арх. Петър Диков. Освен това ще трябва да се върнат и вече усвоените пари от стария програмен период за построените участъци от магистралата.

Първият участник е "Пътпроект" ЕООД на инж. Венцислав Зарев, а вторият - "Пътпроект 2000" ООД с управител инж. Любен Симеонов. Първи с 93.278 точки е класирано предложението на "Пътпроект 2000". Те ще получат 80% от наградния фонд на конкурса, който е в размер от 2.5 млн. лв. Предложението на "Пътпроект" събра 89.859 точки и получава 10% от наградния фонд. Любопитното е, че дружеството всъщност е на първо място от проектантските фирми, които са работили най-много по това трасе. Те изготвиха предварителния проект и бяха направили проучвания. В края на миналата година АПИ и Камарата на строителите заедно с управителя на "Пътпроект 2000" обявиха, че е бил постигнат консенсус с еколозите, но след това зелените се отметнали от позицията си, пише в. Сега.