Местан: Радев по същество разгърна Програма за антидемократично, репресивно законодателство

Това се казва в декларация на партия ДОСТ изпратена до медиите, чийто текст публикуваме без редакторска намеса.

1. 2005 г. – около 50 000 гласа - всичките за ДПС

2. 2009 г. – около 90 000 гласа - всичките за ДПС

3. 2006 г. – над 90 000 гласа – всичките за Георги Първанов

4. 2011 г. – над 40 000 гласа – всичките за Ивайло Калфин

Възмутете се поне!... Защото това националсоциалистическо цунами, което някои „десни“ не забелязват, ще залее и малкото постижения на младата българска демокрация, а може и да ни запокити на евразийския бряг.

Всички български граждани се интегрираме в демократичното общество на единна и неделима България със съхранена идентичност, защото интеграция за сметка на идентичността е асимилация.

"В навечерието на съветския Ден на авиацията в своето първо Обръщение към нацията президентът Радев по същество разгърна Програма за антидемократично, репресивно законодателство. При президента на България Росен Плевнелиев това не бе възможно. Първо, заради откровено демократичния профил на Плевнелиев и, второ, заради демократичния рефлекс на българските граждани".

"През XXI век да се искат от законодателния орган закони, които ограничават човешки права, не е шега работа. Необходим е обществен враг №1, който застрашава устоите на нацията и държавния суверенитет. Дори Хитлер, който е разполагал с абсолютната власт в Третия Райх, се е нуждаел от образа на врага в лицето на евреите и циганите, за да оправдае нацистките Нюрнбергски закони, прилагането на които струва живота на над 6 млн. евреи и цигани. Радев се нуждае от враг по още една причина – затъна толкова дълбоко в скандала с идеите за ограничаване на избирателните права на над 1 млн. български граждани зад граница чрез уседналост*, че нещо и някой трябва да го измъкне. Ако го няма – трябва да се измисли.

Кой е врагът на България според президента Радев – външен и вътрешен? Не му достигна генералската смелост и доблест да го назове. Избра митологическото заклинание, защото всяко конкретно назоваване предполага и конкретна аргументация, каквато той няма. По тази причина и ние не можахме да се припознаем в неговото Обръщение. Но можем да гадаем . . .

Възможно е да е имал предвид безспорните актове на пряка намеса в суверенитета и вътрешната политика на България чрез директора на РИСИ към Президента на Руската федерация ген. Решетников и срещите му с лидерката на БСП г-жа Корнелия Нинова или прегръдките на същата Нинова с БСП-почитатели, загърнати с руския флаг, който „се вее над Крим и прави тази територия на практика руска“. Ако е така, бих му казал „Евалла“ с риск да отнеса поредната глоба за ползване на майчин език. Но само заради признанието му, че истинският риск за България идва точно оттам с реализирането на руската стратегия за изваждане на България от НАТО – главен въпрос №2, според Решетников, след като въпрос №1 вече е решен с избирането на ген. Радев за президент. Но дори тази опасност не оправдава идеите на президента за въвеждане на репресивно законодателство в една европейска и натовска държава.

Президентът Плевнелиев остана верен на себе си и реагира дори в аванс с думите „Няма как да не споделя своето огромно притеснение от това какво ще чуем и какви ще са действията, които ще бъдат обявени“, но нещо се е случило с демократичния рефлекс на менторите на българското обществено мнение. С изключение на няколко спорадични експлозии на гражданска съвест всички останали, в това число и десни анализатори или мълчат, или се превръщат в глашатаи на президента Радев.

Андрей Райчев ясно изрече какви са инструкциите на Кремъл за реализирането на руските интереси в България. Русия много би искала България да не е либерална, защото либерализмът и евроатлантическата интеграция „разклащат националния и държавния имунитет“. „Ситуацията в България вече не е либерална и двамата генерали Радев и Борисов трябва да отключат държавния имунитет, да свалят и унищожат това чужда тяло (ДОСТ)“. Същото твърди и Радев. За разлика от Райчев, президентът не посмя да спомене ДОСТ и Р Турция, защото е гузен от липсата на реални доказателства. Не винаги 100 пъти повторената лъжа се превръща в истина. Истината за вота в Турция е друга и не дава основания да се говори на едро за „външно вмешателство в изборния процес“, „за систематично проникване във вътрешната политика“ и прочее митологеми. Вотът в Турция от 2005 г., след като бе либерализиран (тогава за първи път се разкриха секции извън дипломатическите представителства), винаги е бил консолидиран за една единствена партия ДПС и за нейните приятели – левите кандидати за президент – Георги Първанов и Ивайло Калфин. От гледна точка на политическия плурализъм това безспорно е огромен проблем, а не диференциацията на гласовете, което наблюдаваме след появата на алтернатива в лицето на ДОСТ:

На Президентските избори 2016 г. се случи нещо безпрецедентно – монополът на ДПС бе разбит за първи път. 37 000 гласа се разпределиха за Цецка Цачева (подкрепена от ДОСТ) - 21 200, и за ген. Радев (подкрепен от ДПС) – около 15 000. Същото се повтори и на парламентарни избори 2017 г. – 17 000 ДОСТ – близо 12 000 ДПС. Няма външна намеса. Вече има ярка алтернатива ДОСТ, която навсякъде, където вотът е свободен, бие ДПС, в същото съотношение както в Р Турция – 60:40 %. Справка - Западна Европа.

В Германия например 470 ДОСТ – 201 ДПС. Не вярвам някой да обвини Меркел, че е помагала на ДОСТ. Същата картина наблюдаваме и в Австрия – 202 ДОСТ – 95 ДПС, Белгия 507 ДОСТ – 307 ДПС, Англия 220 ДОСТ – 195 ДПС, Холандия 188 ДОСТ – 110 ДПС, Дания 88 ДОСТ – 53 ДПС и Швеция 201 ДОСТ – 34 ДПС.

Подобна е картината и в страната. Навсякъде където кметовете не са от ДПС, ДОСТ печели убедително и ерозира дори твърдото ядро на ДПС – най-ценния „капитал“, чрез който външни и вътрешни антиевропейски сили контролират целия български преход и реализират своите властнически и олигархични интереси. Затова е агресията срещу ДОСТ – свободна, евроатлантическа партия, която, за разлика от „Сараите“, е извън контрола на силите, анексирали държавния суверенитет на България.

Агресията срещу ДОСТ е само претекст, параван, димна завеса, зад която се крие същинската цел – тотална ревизия, преобръщане на изначалните цели, надежди и мечти на българските граждани в началото на прехода – свободна, демократична България, равноправен член на семейството на европейските демократични народи. ДОСТ е необходимото зло, чрез „противодействието“ на което националсоциалистическата пропаганда на райчевци, кънчовци, радевци, симеоновци и сарайско-библиотекарските представители на Петата кремълска колона целят да върнат България „под ботуша“ на Москва.

В заключение, за ген. Радев е потребно да знае, че редникът от Строителни войски Лютви Ахмед Местан е „систематично и дълбоко проникнат“ от любов към България, към езика й, на който е сътворена уникална култура, и не е възможно да бъде посредник за чуждо вмешателство. За генерала е полезно да знае също така, че Лютви Ахмед Местан е човек с богата идентичност – едновременно български гражданин и етнически турчин мюсюлманин, и етно-религиозното му различие не го прави враг. Всяка човешка съкровеност е неразделна част от държавния имунитет. Никой не може да слага разделителни, червени линии между човешката съкровеност и държавния суверенитет.

* Линията на уседналост (на руски: Черта оседлости) е границата на област в Руската империя, в която е разрешено постоянното пребиваване на евреи. Тя е създадена през 1791 при управлението на Екатерина II и е премахната с Декрета за отмяна на вероизповедалните и национални ограничения след Февруарската революция от 1917", завършва декларацията.