Кабинетът връща тихо правилата за интеграция на бежанците

Иран и цената на конфликта

Нейни автори са социалният министър Гълъб Донев и вътрешният министър Пламен Узунов, информира "Сега". Миналия петък правителството отмени старата уредба с аргументите, че тя не работи, че създава рискове за националната сигурност, че липсва орган, който да координира процеса на интеграция.

Новата наредба обаче не променя кардинално нещата. Кметовете ще продължат да заявяват доброволно, че искат бежанци, и ще могат да сключват договори с тях за една година. Точно заради това правило до момента няма нито един интегриран бежанец - нито един кмет не е поискал да приеме чужденец. Както и в предишната наредба, така и в новата се предвижда, че във въпросните споразумения ще се изброяват конкретни дейности за интеграция по отношение на образование, заетост, обучение, жилищно настаняване, здравеопазване и социално подпомагане и социални услуги. Условията и реда за сключване и изпълнение на споразумението, правилата за неговото прекратяване, за европейските източници на финансиране на интеграцията са същите.

Единствените нови моменти са, че се въвеждат "индикатори за интеграция", с които да се извършва оценка на ефективността и качеството на процеса. Ще има интеграционни книжки, в които различните институции ще пишат оценки за напредъка на бежанеца. Ще има координационно звено на национално равнище, а вицепремиер ще следи процеса по изпълнение на сключените споразумения за интеграция. Това едва ли ще промени съществено ситуацията, но авторите на новия нормативен акт смятат, че с неговото приемане ще бъде "подобрено взаимодействие и координация между заинтересованите институции и организации при осъществяване на процеса на интеграция", както и че ще има "повишаване на информираността и създаване на позитивна нагласа в обществото в България към чужденците с предоставено убежище и международна закрила". Новата наредба щяла да предизвика и "засилен интерес от страна на общините в България и на чужденците с предоставено убежище и международна закрила за сключване на интеграционно споразумение и успешно участие в процеса на интеграция".

В оценката за въздействие авторите признават, че съществува риск "поради социално-икономическата обстановка в страната броят на чужденците с предоставено убежище и международна закрила, които желаят да се интегрират в българското общество, да се запази незначителен".