1.Става въпрос за най-обикновен краен национализъм, който скъсва със своите латентни форми и се проявява в неподправен, примитивен националсоциализъм.
2.Крайното отрицание на ДОСТ представя зле признания за силата на 6-месечната партия, която в Обединение ДОСТ разби социологическите прогнози за вот от 0,3 до 0,9 % и спечели над 140 000 гласа, от които едва 100 479 бяха формално признати.
3.Монополът на удобното ДПС е безвъзвратно разбит. Прокремълските сили в България са на път да загубят най-ценния си политически капитал, който години наред разделяше българската нация и осигуряваше управление на тяхното БСП.
4.Страхът е от смелата защита на идентичността – име, език, религия, култура, с които ДОСТ, за разлика от ДПС, няма да прави компромиси срещу корупционни интереси. Да го кажем по-просто, за разлика от ДПС, ДОСТ не може да бъде контролирана от ретроградните сили в българското общество. Още по-малко от олигархията.
5.Най-вече страхът е от откровено натовския и европейски профил на ДОСТ. Ето тук ги стяга съветският чепик.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)