В Националния археологически музей се откриват едновременно две изложби - „Златното съкровище от Надсентмиклош“ и „Езическа България: Власт и общество“. По този повод Директорът на Националния археологически институт с музей при БАН доцент д-р Людмил Вагалински свика специална пресконференция, на която представи и двете изложби.
В пресконференцията взеха участие заместник-посланикът на Австрия Томас Щьолцл, както и кураторите Галина Грозданова и Андрей Аладжов от НАИМ, и Каролине Чубер-Окрог и Георг Платнер от Музея за история на изкуството, Виена.
„За нас е огромна чест да го покажем тук в Националния археологически музей. Вярвам, че то ще грабне въображението на жителите и гостите на София“, сподели директорът на НАИМ при БАН доц. д-р Людмил Вагалински.
20
Съкровището от Надсентмиклош е открито по случайност през 1799 г. в областта Банат, тогава част от Хабсбургската империя. Състои се от 23 съда с общо тегло почти 10 кг. Отличава се с изключително качество и прецизност на изработката и завършеност на композициите. То е най-голямото познато досега съкровище от Ранното средновековие. Множеството изследвания на предметите от откриването му досега оставят без окончателен отговор въпросите – кой е бил неговият собственик, дали е принадлежало на един или няколко човека, при какви обстоятелства е било укрито. Част от съдовете показват директни връзки с християнството, други са свързани с митология, останала непозната за нас. Изказани са теории за неговия хунски, аварски, унгарски, сасанидски, печенежки или византийски произход. Според друга теория то е свързано с Първата българска държава, вероятно с някой от управителите на северозападния отвъддунавски комитет на България, днешен Банат. Изследванията през последните десетилетия показват, че то е събирано продължително време, от втората половина на VII до края на VIII век и утвърждават връзките му с аварската култура.
Втората изложба „Езическа България: Власт и общество“ представя културата и основните аспекти в процеса на формиране на българското общество в Дунавска България в периода VII – IX век. Тя обхваща многообразни експонати от различни материали – керамика, камък, бронз, злато и сребро. Организирана е около шест теми: Ранновизантийското наследство, Българските езически некрополи, Аристокрацията в Първата българска държава, Между езичеството и християнството, Религия и култови практики и Образът на владетеля. Всяка тема има своя акцент и разказва за дълбоките културни традиции през тази епоха, за социално-икономическите условия в обществото, за неговия военен характер, за нарастващите възможности на българската аристокрация, а също и за засилването на византийското влияние.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)