Навършват се 138 години от обявяването на София за столица на България.
На 3 април (22 март по стар стил) през 1879 година Учредителното събрание в старопрестолния Велико Търново избира за столица на Княжество България град София. Предложението е на проф. Марин Дринов – историк, учен и държавник.
От 10.00 ч. до 14.00 ч., по маршрут пл. „Журналист” – пл. „Възраждане” ще тръгне ретро трамвай. Пътниците ще получат картички с фотографии от Стара София.
От 12.00 ч. до 13.00 ч. в Градската градина пред Народен театър „Иван Вазов” ще се състои концерт на Софийския духов оркестър.
По данни от 1878 г., София има 11 694 жители, 2 училища, 7 църкви, 10 хана, 120 дюкяна, 62 механи, 19 фурни и 3 306 къщи, а общата й площ е 2,84 кв. км.
В „Географското единство на българските земи” проф. Иван Батаклиев пише: „Положението на българските земи е важно за тяхното единство с това, че те са концентрично наредени около Софийската област. Макар че геометричният център на България се намира в западната част на Горна Тракия, към Пазарджик, Софийската област заема централно обединително място. През тази област минават главните централни пътища в България, които са такива и на Балканския полуостров; именно през нея минава диагоналният път за Цариград. Но през София минава и главният меридианен път в България по долините на Искър и Струма. ... Ненапразно София е избрана за столица, главен съобщителен възел и културен център на България, и сполучливо изпъква като главно обединително средище на българските земи. ... Поради всичко това София заслужава, заедно със своята област, да се смята като обособена българска земя сред другите български земи...”
)